Спри.
Спри, огледай се.

Много бързаш, намали темпото.

Вечно бързаме за някъде. Особено след появата на децата всичко сякаш се случва на бързи обороти. Непрекъснато има нещо за правене. 

От домакинстване, през организиране на ангажиментите, работа, свободното време дори понякога е под час.

Бързаме за детската градина, за работа, за среща, за обяд.
После бързаме да приключим с ангажиментите за деня, да вземем детето от детска градина, да напазаруваме преди час пик…. 

Бързаме, за да вечеряме навреме, после да пуснем пералня, да подредим, да се подготвим за следващия ден.

Накрая бързаме с почивката, защото няма време – трябва да си лягаме, за да имаме сили за следващия ден бързане.

Изобщо не ни се върви бавно. Забравили сме какво е да забавиш темпото.
С малки деца е така, ама после с големи също е така. Накрая се превръщаме в едни пренавити часовници, които изпреварват времето.

Време е да спрем. Да прогледнем.
Време е да видим какво искат да ни кажат собствените ни деца.

Те не знаят какво е да бързаш. Ние понякога много се дразним точно на тази тяхна несъобразителност: “Хайде, че ще закъснеем”.

И какво като закъснеем? Какво ще се случи, така че да промени живота ни? Да, има неща за които е в наш ущърб да закъсняваме. Трябва както ние, така и децата ни да са наясно с последиците.

Но дали не си причиняваме повече главоболия, отколкото е нужно? Дали притеснявайки се и бързайки да хванем магазина “докато е празно”, и да сме вътре в най-голямата лудница не носи едно и също напрежение?

Бързаме дори тогава, когато се разхождаме с децата си.
Не искаме да вървим бавно. Не искаме да се спираме на всеки ъгъл.
Защо да го правим бавно, като можем да го правим бързо?
До площадката за игра се стига за десетина минути. С детето това преживяване отнема почти 40.
40 минути, в които някои от нас са на ръба на нервна криза. 

Чувстват се сякаш са си загубили времето.

Истината е, че докато са се тюхкали и повтаряли “Хайде да стигнем по-бързо до площадката”, са пропуснали да видят същественото:

*красивите есенни листа, направили мек килим по тротоара

*шареното камъче, което се откроява в купчината чакъл

*естествено образувалата се фигурка на сърце върху дънера на дървото, покрай което минават всеки ден на път за работа

*усмивката на съседката

*птичетата, които си правят гнездо на дървото

*интересните цветове на дървото, върху което всички си закачат мартениците

*котката, сгушена в храста

Децата са много добри в това да правят неща, за които ние сме забравили. И ги правят бавно. За да могат да им се насладят.

Насладете им се и вие. Спрете за миг или поне намалете темпото. Ще ви хареса.