В този блога си наблягам повече на родителя във връзката родител-дете. На индивида в семейството, на жената и мъжа сами по себе си. На децата, като отделни, самостоятелни личности.

Има някои моменти, в които заради загубената връзка със себе си, разногласията с партньора, недоброто планиране и нездравото отношение към нас самите и живота ни, правим грешки, които могат да ни костват много. 

Една от тези грешки е свързана с екранното време – нещо, от което не можем да избягаме. Не и във времената, в които живеем – свят на бързоразвиващи се технологии, улеснения във всеки аспект от живота ни, дигитализация на всичко възможно. Информация навсякъде.

Повечето от нас, които отглеждаме децата си сега, сме родени и израснали във времена, в които екранното време се свеждаше до Сънчо, кака Лара и … „Есмералда“ и „Дързост и красота“. В най-добрия случай и с първите изцяло детски канали по телевизията.

Помня, като дете, когато вече имахме цветен телевизор, как се гледаше непрекъснато – не се оставаше на тихо. Това беше нещо ново, супер интересно както за мен, така и за родителите ми. Заспивала съм на работещ телевизор. И дълги години след това не обичах да оставам на тихо – в най-лошия случай си пусках музика.
Нямахме кой знае каква култура по отношение на това кога и какво да се гледа.

След това започнаха да се появяват телефони, компютри, таблети… И така до днес, когато целият ни свят е събран в джоба на панталона.

Достъпът до информация е непрекъснат, навсякъде.

Децата ни са свикнали да ни виждат пред телефона, компютъра или телевизора, колкото и рядко да си мислим, че го правим.

Има много семейства, които имат стриктна хигиена на устройствата и екранното време, но повечето са непрестанно свързани с мрежата. И в това няма нищо лошо. Живеем в свят, който за нас е още непознат, но децата ни ще са част от него. И ние не бива да ги откъсваме.
Вместо това е редно да ги образоваме, образовайки и себе си.

Започваме това още от ранна детска възраст, въвеждайки няколко правила за всички вкъщи.

Първото, за съжаление, е свързано с огромна доза самоконтрол и зависи много повече от нас, отколкото от когото и да е:

  • Без екрани за децата до 18месечна възраст

Трудно постижимо, когато си уморен родител, който иска да спечели малко време за себе си.

Трудно постижимо, когато си уморен родител, който изпитва трудности да нахрани детето си, което отказва пето поредно пюре.

Трудно постижимо, когато си уморен родител, който иска да види нещо за света, който само наблюдава отстрани, но детето му дърпа устройството от ръцете.

Трудно постижимо, когато си уморен родител, който няма търпението да се справи с тантрумите на хлапето.

Въобще умората и недостатъчното време, което обръщаме на самите себе си, е в основата на голяма част от грешките ни като родители. Една от тях е предлагането на телевизия на малките деца. Те няма да я търсят, ако не им я покажем. Няма да знаят как да търсят в YouTube, ако ние не им го покажем….  Ние умишлено ги излагаме на опасно въздействие, защото сме уморени. Парадоксално, но факт.

Същото е и със сладкото, играчките…. Нещо като негласно “Остави ме намира”.

Всичко започва от нас.
Обвиняваме децата си, че са нервни, а всъщност ние сме уморени и нямаме търпение.
Обвиняваме децата си, че търсят внимание и не искат да си играят сами, а всъщност ние копнеем за тишина.

За това как да полагаме грижи за себе си и да бъдем адекватни, отговорни родители можете да четете в групата #ТакаваКакватоСъм. Там съм подготвила много интересни неща, които да помогнат на всеки един от нас да намира повече време и сили, за да бъде адекватен родител.

  • Съдържанието – според възрастта

Децата често проявяват любопитство, но това не е защото ги е грабнало съдържанието, нека не се лъжем. Приказния свят на екраните за незрелия детски мозък не е нищо повече от поредица от ярки цветове и бързо сменящи се картинки, които привличат вниманието. Едва около втората годинка, след кратко наблюдение, детето може да направи адекватна връзка между събитията на екрана.

  •  Колкото по-малък екрана, толкова по-голям проблема

Стимулацията от малките екрани, оказва се, е в пъти по-силна, отколкото от големия. Повечето специалисти съветват, ако детето гледа детско, то да е на телевизор или в най-лошия случай на лаптоп или таблет, поставен на нивото на очите и на разстояние от детето, вместо да му се даде телефона или таблета в ръцете.
Освен извънредно високото натоварване на очите, се оказва вреда и върху стойката на тялото – особено при използването на телефон и таблет в скута, детето е с отпусната глава и шия, приведени напред, което спомага за развитието на гръбначни изкривявания в последствие.
Също така, ерготерапевтите съветват, че е изключително важно нещо, което повечето от нас смятат всъщност за грешно – детето трябва да се движи, докато гледа в екрана. По този начин се избягва свръхстимулацията на зрителните и слуховите сетива и, макар и малко, се развиват вестибуларния апарат, както и различни други усещания свързани с тялото. Движението може да се получи, когато филмчето е на телевизора, но не и когато е в телефона….

  • Контролирано време

Отровата е в дозата, нали така?
Малките деца нямат способността да кажат доброволно “Спри” на този неспирен прилив на допамин, който струи от малкия екран. Те искат още и още и нямат механизмите да се откъснат. И колкото повече стоят залепени за телевизора или телефона, толкова по-трудно ще натиснат копчето за изключване.
Това, за съжаление, е нещо което се наблюдава и при не малко възрастни – аз самата веднъж, в 6 или 7 клас, закъснях за първия час в училище (втора смяна….), защото бях седнала за “само един час” да поиграя на The Sims….
Според СЗО децата до 18месечна възраст не бива да имат достъп до екрани. След това, до към втората година, лимитът е около 30 минути на ден, но в присъствието на родител и с достъп до контролирано съдържание – образователни филмчета. След 2 годишна възраст лимитът е максимум час на ден, ако може не всеки ден. Това обикновено е възрастта, в която повечето деца се запознават на екрана и с приказните герои от книжките – Мечо пух, Пепеляшка, редица принцеси, прасенца, кученца… Важно е ние, като родители, да стимулираме детето да научава нещо от тези филмчета – да ни разкаже какво се е случило, какво му е направило впечатление.
Между 5 и 12 годишна възраст е преломен момент, защото започваме да даваме повече свобода на децата си, да им се доверяваме по отношение на самоконтрола и съдържанието. Времето за гледане не бива да е повече от 2 часа дневно, като ние, макар и индиректно, трябва много добре да знаем какво и как гледа нашето дете.
И, както ще прочетете по-натам в статията, това не трябва да се превръща в навик. Например да пускате детско всеки ден след закуска или по време на обяд. Много родители се поддават под натиска на децата: “Той реве за дистанционното”.
Не забравяйте, че прекаляването с екранно време в ранна детска възраст спира развитието на ключови способности. Способности, които си мислим, че децата ни усвояват чрез образователни филмчета или игри на телефона.
Не, така те само ни оставят намира. Не научават нищо.
Нито числата на английски, нито знания за живия живот.
Важни способности като развиването на двигателния апарат, възможност за фокусиране, концентрация, внимание, комуникация с околните, развитие на речта, се потискат при употребата на екрани.
До третата година на детето мозъка му е изключително чувствителен на всички външни стимули. Екраните са такъв вид стимул, че увеличават секрецията на допамин в пъти спрямо нормалното за мозъка и промените, които се случват до тази възраст оказват траен отпечатък. Именно това е причината деца, гледали повече от допустимото екрани в този период, да станат силно възбудими, неспокойни, да имат трудности с храненето, съня, проговарянето, концентрирането и най-вече с изразяването на емоциите си. Това често се отразява и в трудна адаптация в детската градина, училище. 

  • Без телевизия преди и след ставане

Екраните излъчват основно светлина от синия спектър – той има огромно влияние върху секрецията на хормона мелатонин – регулатора на съня.
Производството на мелатонин започва активно след 19-20ч и именно това е времето, в което консултантите по сън препоръчват като норма за лягане на малките деца.
Говорейки за синя светлина основно си представяме екрана на телевизора или компютъра. Но синя светлина излъчва и слънцето, като с това потиска отделянето на мелатонин в мозъка – по този начин през деня сме активни и не ни се спи. Биологичният ни часовник е настроен така, че тогава, когато намалее синята светлина, започва да се отделя мелатонин. Идва време за сън, забавят се някои процеси в тялото. Когато нивата на мелатонин са високи, ние заспиваме сравнително бързо, спим дълбоко, отпочинали сме.
Когато обаче изкуствено стимулираме потискането на този хормон – предлагайки на мозъка си неизчерпаем ресурс от синя светлина в лицето на екраните, пречим на всички естествени процеси. Преуморяваме както тялото, така и мозъка си. Сънят е труден, накъсан. Това важи както за децата, така и за възрастните, с една разлика – при децата е доста по-опасно. Причината за това се крие и в лесната възбудимост на незрелия детски мозък. При чувствителна нервна система, каквато е тя при почти всички деца, когнитивното натоварване се отразява пагубно особено в момент, в който тялото на биологично равнище знае, че е време за почивка, но такава няма. Затова е много важно преди сън децата да се занимават с тихи игри – такива, които изключват екрани, музика, активно движение. Подходящи са пъзели, рисуване, четене на книги. 

  •  Не на рутината

В момента, в който нешо се превърне в навик, изкоренете го, променете го.
Защото след това детето ще го очаква. И ако се случи така, че да не го получи – ще страда. Ще страдате и вие с него.
Създайте рутина в положителните, важните неща – час за лягане, хранене, хигиена. Те изграждат характера и се грижат за здравето. Но и позволете на детето да има моменти на слабост, в които да избягва от рутината – една вечер да яде на дивана, ако е уморено. Или да си легне по-късно, ако имате гости.
Но нека не се превръща в навик лягането късно. Както да не се превръща в навик и гледането на телевизия сутрин, преди градина. Защото една сутрин да се успите и да няма време за детско.. Тежко ви.

  • Съпреживявайте

За много родители детските филмчета и предавания образоват децата. Те им помагат да научат цветове, езици, песнички. Разбира се, това може да бъде много полезно и развиващо, но ако са изпълнени следните две условия: да е налице стимулацията на майчин език и всичко да е съпроводено от възрастен.
Това означава да се простите със “зомбирането” – детето пред екрана, а вие по задачки. Донякъде се обезсмисля всичко, нали?

Използваме екраните, за да си създадем някоя друга свободна минутка, не за да висим редом до детето и да обсъждаме с него какво виждаме на екрана. Но това е важно – да му помогнем да усети емоцията на героите, да коментираме цветовете, да танцуваме на музиката. Това ще даде възможност на детето да участва активно, да съпреживява нещата с родителя си, да имитира и учи в сигурна среда и да получи обратна връзка. Неща, които устройството само по себе си не би могло да му даде.
Дигиталните устройства са чудесен инструмент за учене и забавление, но само тогава, когато вниманието на детето е насочено към подходящо за възрастта съдържание и е придружено от нас, родителите.
След определена възраст е наложително да намалим до минимум видеата и филмчетата и да започнем да въвеждаме децата в истинския свят на технологиите – все пак компютъра, таблета не са само за гледане. Трябва през цялото време да ги образоваме за това какво може и какво не може да се прави на електронни устройства, какви са опасностите. Да ги запознаем с търсенето на информация, как да подберем правилните източници. Да им покажем, че на компютъра и таблета може и да се рисува, да се смята, да се слуша музика, да се пише.

Какво ще стане, ако прекаляваме?
За съжаление, много неща.
На всички ни е ясно колко изморен е един родител. Колко много мисли има в главата си непрекъснато и как копнее за някоя и друга свободна минутка да прави нещата, които обича.
Често обаче не осъзнаваме, че ние, също като децата, сме въвлечени в капана на електронните устройства. Оправдаваме се с това, че сме големи, мозъка ни е развит и ние можем, но освен че даваме лош пример на децата си, се опитваме да погубим и малкото, което сме постигнали в развитието си като разумни човешки същества.

<>Хипноза и загубена представа за времето<>
Екраните ни отвличат от реалността. Неслучайно десетки хора ги използват като средство за бягство от сивото ежедневие. Те помагат на мозъка ни да отделя допамин, а той ни прави щастливи. Доволни сме, научаваме нови неща, почиваме си с интересни филми, чатим си с приятели…
А къде отива живия живот? Много по-труден става той, уви. Автентичните човешки взаимодействия остават на заден план – оправдаваме ги с липсата на време. Наистина, много по-лесно е да седнем на компютъра и без да искаме да прекараме 1-2-3 часа пред екрана. Срещата с хора навън изисква предварителна организация, транспорт, обличане. Все усилия, които можем да си спестим. Дали?

<>
Слабо развита емоционална интелигентност
Нещо, на което се опитваме да учим себе си, учейки се от децата си – те са доста по-напред с материала, признайте. Предната част на мозъка, която се грижи за разбирането и вникването в социалните взаимодействия, се развива най-активно в ранна детска възраст – до около втората годинка. Затова мнозина експерти съветват, крещят дори на родителите – не пускайте филми на децата! Оставете ги да играят, да се бият, да крещят, да тичат, да падат, стават…. Да комуникират с хора и с околната среда. Така те ще се научат на емпатия, ще започнат да разпознават жестове, езика на тялото. Ще станат самостоятелни. Важно е децата да се научат първо на сложното, да се сблъскат с многопластовия свят, в който живеят и чак след това д аим се предостави възможност да получат удоволствие по лесния начин.

 <>Забавяне на речевите умения
Децата се учат чрез повторение. Именно това е най-простото обяснение на това защо има някои, които на 10 месеца не могат да говорят на майчиния си език, но знаят числата до 10 на английски.
В ранна детска възраст повторението е ключово. Децата виждат нещо, чуват го и започват да го повтарят, търсейки одобрителния поглед на родителите си дали са прави. Именно това се случва и с детските клипчета.
За съжаление от това “умение” само страда развитието на нормални речеви умения.

Ако всичко изброено дотук не може да ви убеди или поне мъничко мотивира във вредата от прекомерното ползване на екрани, или пък си мислите „И с телевизия и детски пак ще стане човек“, вероятно имате нужда от още едно леко побутване в посока положителна промяна на навиците.
Фондация Офлайн кидс е мястото, което ще ви мотивира (ако аз не съм успяла), подплатено с много научни доводи, статии и изследвания в полза на времето без екрани.
Ако пък сте убедени, че имате нужда от промяна, но не знаете как да я постигнете или се чудите какви нерви трябват, за да не дадете на детето телефона, когато то реве истерично на пода, търсейки клипчета, екипът на фондацията има много практически съвети в тази посока, както и истински истории на хора, променили живота си към по-добро.