В първата статия от поредицата от материали, които подготвям свързани с Психосоматиката при децата, в частност храненето, засегнах някои проблеми, които седят пред родителите в процеса на възпитание. Казвам възпитание като цяло, а не конкретно на децата, защото смятам, че отглеждането на един малък човек е свързано и с отглеждането и на един възрастен.
Според психосоматиката, проблемът с липсата на апетит и съмненията за анемия при децата, са знак, че детето все по-ясно иска да заяви своят независим “АЗ”. Отказът на детето да яде тогава, когато родителите му го изискват, е първата по-сериозна проява на неговата самостоятелност, желание да контролира живота си. Принуждаването под мека форма като уговаряне, убеждаване, настойчиви повторни предложения, подкупи, са израз на неуважение към неговите желания. В този случай е важно на детето да се покаже, че храната не е средство за постигане на послушание и не е средство за наслада. Храната е средство за живот.
Но как става това? Често сме изморени от непрекъснатите борби, докато вътре в нас бушува дилемата „Добър родител ли съм?“.
Важно е родителите да осъзнаят, че със забрани от типа на “ще ти го изсипя в гушата”, “как може да не ти харесва, толкова съм се трудила” и тн. не се постига нищо, освен задълбочаване на проблема. Често децата подсъзнателно разбират, че не са чути, не са разбрани, преглъщат болката, започват да я трупат дълбоко в себе си, а пред мама и тати рязко стават примерни. Ще започнат да правят всичко, за да не разочароват мама и тати. Или пък, ако не са съгласни ще станат бунтари и ще провокират конфликти, докато не получат своето. В крайна сметка често в тези моменти се стига до опърничаво дете, което настоява да стане неговото и изнервена майка, която храни насила, пуска детски или изобщо превръща обяда по-скоро в цирк, отколкото в хранене.