Дълго време отлагах, признавам си, да се включа точно в тази кауза. В други се включвам с лекота, но не и тук. И то не от страх, о, не. От мъка.
Докато един ден не попаднах на очите на Дейзи. Познати очи, имах нужда да ги видя отблизо.
И иIзведнъж се оказа, че това е инициативата, в която съм най-постоянна.
Тайната за постоянството ми е дъщеря ми. Защото реших да я взема със себе си, уж да я уча на нещо, но всъщност, както обикновено става, тя учи мен. Защото едно посещение в приюта не й беше достатъчно, та след това питаше за още. Защото сега се разхожда като шефка измежду клетките с лаещи четириноги. И ако си позволим по-дълго отсъствие, започва да подсеща, че отдавна не сме ходили.
Урок по толерантност, емпатия, добрина, спазване на правила, издръжливост, съобразителност, търпение.
Децата и животните поотделно ни учат на много, а заедно се превръщат в едно много мощно оръжие. Оръжие, което не руши, а изгражда представи и светове.
Отстрани изглежда безумно, гнусно – приютът е последното място, на което повечето родители биха завели децата си. Миризма на урина, косми, кал, вода, кучешка храна, не особено поддържани животни (макар да не мога да отрека старанието на гледачите им). Защо му е на едно дете да ходи на подобно място?
Причините са много.
Едно посещение в приют за животни разтърсва света ни от първия миг – осъзнаваш, че не е чак толкова розов и красив, колкото е в представите ти, но и не е „едно гадно, ужасно място“. Виждаш, че има неправда и имаш възможността да я поправиш. Твоето присъствие има значение, ти имаш смисъл и можеш да променяш нещата. Именно това е един от най-важните уроци, които да предадем на децата си – че всичко зависи от тях!
След това те се сблъскват с един голям препъникамък – искат да спасят целия свят, но не могат. И трябва да измислят как да дадат максимума от себе си, за да бъдат хем доволни, хем да сторят добро.
В началото дъщеря ми почти всеки път ме питаше дали може да вземем някое животно вкъщи. Но й обясних, че нямаме възможност да се грижим за куче точно в този момент, затова ще продължим да ходим в приюта – хем да се радваме на животните, хем да им помагаме. След няколко разговора по темата тя успя да разбере, че когато нямаш възможност да се отдадеш на едно куче, коте, или хамстер дори, просто не бива да го правиш. Защото ти носиш отоворност за живота му.
В приюта децата виждат колко е важно спазването на правила, когато касаят здравето и живота ни. Никакво събиране на кучета от различни клетки, никакво тичане, пускане от повода и тн. В един момент ти свикваш с реда и усещаш, че той всъщност не е там, за да те ограничава, а за да улесни и спаси живота ти.
Често ме питат дали ходенето при тези кучета не е нож с две остриета – дали дъщеря ми не започва да гледа на уличните като на „наши“ и да не се пази от тях. Но е точно обратното – успоредно с правилата в приюта добавяхме и наши си, едно от които е „Животни се пипат само след позволение на собственика. Ако нямат собственик – не се пипат“.
Грижите за бездомни животни ни обогатяват с цяла палитра емоции и чувства – най-вече на състрадателност и подкрепа.
Няма да забравя един от пътите, в които, както всяка неделя, отиваме с малката към приюта. Всичко е нормално – влизаме, поздравяваме се с останалите, дъщеря ми хуква напред (знае си реда на отваряне на клетките), търси „хората с каишките“ и по-конкретно моли за едно куче, което предния път разхождахме. Малко, сладко, да се чудиш кой го е изхвърлил. Оказа се, че го няма! Тя беше изключително тъжна – къде е това куче сега, кой го е взел, защо. Аз, обаче, искрено се зарадвах! Обясних й, че това е най-хубавото нещо, което може да се случи на животните тук – някой да ги осинови и да си имат истински дом и семейство.
Не на последно място – вждаш щастливи лица, които не покриват някои от основните критерии за щастие в съвременния свят – мръсни са, гладни, несресани. Но въпреки това очите им се пълнят с любов, когато видят една малка детска ръчичка протегната към тях. Имат малко, но за тях това е всичко и го ценят всеки миг. И, въпреки че не можете да го обясните с думи на децата си, сигурно и на себе си, те разбират много добре какво се случва.
Мръсните дрехи ще се изперат, космите ще паднат, калните обувки ще се измият, миризмата на куче ще се заличи от шампоана. Но уроците ще останат винаги в сърцето.
ТУК можете да научите повече за Бандата на 1500-те.
