Пролет е. Малкият Боби усърдно се опитва да събуе пантофките си. Успява. След няколко секунди в ръцете му вече е и един събут чорап. Минута, минута и половина по-късно, детето е най-щастливото на света, защото е успяло да събуе и вторият чорап и вече тича босо по плочките. 

Щастието му бива разрушено в мига, в който майка му съзира босите крака по пода. Тя си представя началото на един апокалипсис – ходения по лекари, минимум два дни болничен, около 60лв в аптеката, няколко часа прекарани в опит да се даде лекарство, изтощено дете. 

“Обуй се веднага, че ще настинеш”, крещи тя, докато слага чорапите, а отгоре им – ортопедичните пантофи за 50лв. Със сигурност, ако не у вас, действието се развива у поне две от вашите приятелски семействаМаратонки, кожени обувки, гумени ботуши, сандали, пантофи за детската градина, пантофи за вкъщи, още един чифт сандали, джапанки, обувки за плаж, обувки за гости. Колко от гореизброените имате вкъщи?

Прекрасно е, че сме загрижени за децата си, но понякога е добре да се откъснем от стереотипите и да се замислим – не е ли по-важно да действаме в синхрон с природата? Консуматорското общество съвсем се отдалечава от нея. От витрините ни гледат коя от коя по-хубави стоки и не осъзнаваме, че не е нужно да имаме всичко. Специално по отношение на обувките, задавали ли сте си въпроса „Трябват ли ми наистина“, когато ги купувате? Или дали още един чифт маратонки няма да са излишни, въпреки че имате 3 вкъщи, защото са тоооолкова готини?

Децата ни имат нужда от точно 3 чифта обувки. Затворени, отворени и гумени ботуши. И то не за друго, ами единствено и само за защита.

Именно това е била идеята, стояла в основата на създаването на първата обувка преди хиляди години. Когато човечеството е започнало миграцията си на север от Африка започва и промяната на външните условия – те стават по-сурови и се е появила нуждата от един предпазен слой, който да щади крака от наранявания. Ходенето с обувки е едно от нещата, които рязко прекъсват досега ни със земното. И въпреки, че са създадени за защита, днес те са много повече – красив аксесоар към нашия тоалет. И докато навън от основна важност е не толкова красотата, а това да сме защитени, то  защо и вкъщи отказваме да грабим от енергията на Земята?

Сводовете на човека са изградени от четири мускула, които не могат да се развият напълно, ако не дадем свобода да се дразнят рецепторите. Избирайки да ги ограничаваме непрекъснато с обувки, ние потискаме развитието им. 

Кожата на стъпалата има много повече рецепторни нервни окончания, отговорни за усещането на топло и на студено, в сравнение с останалата част от кожата. Също така, тя е в тясно рефлекторно взаимодействие с лигавицата на дихателните пътища. 

Това обяснява закаляващия ефект на ходенето бос. Поради огромното количество термо рецептори, намиращи се отдолу, преохлаждането при хората, които не са свикнали да ходят боси, а са винаги с чорапи или пантофи, води много често до простуда, тъй като, в следстевие на студа, сковал стъпалото, се понижава температурата на лигавицата на дихателните пътища. Това отваря широко вратите на хремата, активирайки попадналите в лигавицата микроорганизми. 

Затова е важно, ако сте решили да дадете на детето си свободата да ходи босо, да го правите системно и постепенно. Не бива да се учудвате, че ако 3 години сте го държали с терлици вкъщи и изведнъж решите да го пуснете по гол крак, то вземе, че се разболее. 

Но, да оставим настрана закаляването. Една от другите физиологични особености на ходенето бос е правилната походка. Тя не се изгражда чрез обувки със специални стелки, а само и единствено благодарение на естествените механизми на природата.

Прохождането е важен момент за походката на детето и е изключително важно то да става с боси крака, като по този начин бебето ще има възможност да усети релефа на повърхността, по която стъпва. Както от ранна възраст се дава възможност децата да усещат различни материи, посредством тихи книжки, шумолящи играчки и тн, така и за краката им е важно да се докоснат до различни настилки и материали. 

Използвайки обувки, особено нашумелите напоследък пантофки за прохождане, всъщност ограничавате естествената подвижност на краката и намалявате тяхната гъвкавост. Детето не успява навреме да се научи да разчита на собствените си сили. Та между него и пода има около 2см изолация! То нито знае каква е почвата под краката му, нито осъзнава хлъзгаво ли е или студено. Детето е винаги на топло и защитено. Такава ли е реалността?

В реалността детето може да се подхлъзне в банята. Мнозина родители се опитват да отложат този момент във времето, но не осъзнават, че по този начин просто увеличават възможната степен на нараняване. Едно дете, което от малко се е научило да пази баланс, да разчита на краката си, да се справя и реагира при подхлъзване или когато се набоде на нещо остро, е много по-адаптивно, в сравнение с това, което е живяло в защитна среда.

Затова, вместо да го ограничавате, може просто да направите средата му безопасна – да има места за свободно и меко падане, да залепите предпазители по ръбовете, да елиминирате препятствията по пода. 

Освен всичко изброено дотук, ходенето бос и при малки и големи влияе благоприятно на цялостната поза. Гърбът се изправя, предотвратяват се сраствания на ноктите на краката, появата на гъбички. Намалява се рискът от деформация на стъпалото – има множество изследвания, които показват, че често при деца, които ходят боси, физиологичното плоско стъпало се регулира и оформя правилно до четвъртата година. 

Множество проучвания показват, че от плоскостъпие (дюстабан) страдат най-често хора, живеещи в Канада, Северна Америка, Европа. Във всички останали райони в света плоскостъпието е рядкост, основно заради практиката на много народи да ходят боси. Тази тенденция все по-силно набира популярност в Европа, където Европейската федерация по детска ортопедия и травматология препоръчва премахването на ортопедичните обувки, стелки и подложки при прохождащите. 

Поради тази причина все повече специалисти препоръчват прохождането да става на бос крак или, при невъзможност, с използването на чорапи със силиконови топчета или тънки кожени пантофи. Ортопедичните обувки все по-често биват отричани, защото детският крак не се нуждае от допълнително оформяне, повдигане или пристягане. 

Ходенето бос е свързано и с концепцията за заземяването, наричана още йога за крака. Това зарежда човешкото тяло и ни помага да се свържем с природата. ​

Разбира се, не винаги имаме възможност да пуснем детето босо. Някои места и ситуации просто изискват използването на обувки, най-вече от гледна точка на защитата. Живеем в свят, в който няма как да отидем боси до магазина или на работа. Пътищата са осеяни с боклуци, стъкла, ръбове, които могат да ни наранят. Затова можем просто да се възползваме винаги, когато средата около нас ни предразполага за това – у дома, на гости, в детската градина, в планината, на плажа. Избягвайте пантофките с дебела подметка, подчертан свод или тези, които стягат около глезена. Последните са приемливи само ако детето вече е проходило стабилно и мускулите на краката му са достатъчно развити.

​

​Ако оставите децата си да ходят боси:

  Ще се намали рискът от деформации на краката. Пръстите ще се изправят правилно, мускулите на краката ще се оформят без чужда намеса.

2.       Ще намалите шансовете за развитие на дюстабан. Сводовете се изграждат от четири мускула, които обаче няма как да се развият, ако не бъде дадена свобода да се дразнят рецепторите на стъпалото отдолу. Това няма как да стане, ако непрекъснато слагаме изолация между него и земята.

3.       Ще се подобрят баланса и стабилността. Децата, които ходят боси, прохождат много по-бързо и са по-стабилнни, по-бързо усвояват умения като скачане, катерене, отколкото тези, които от първите си крачки се сдобиват с обувки.

4.       Ще опознават по-приятно и по-лесно околния свят. Ходенето бос предоставя много информация за това, което ни заобикаля.

5.       Ще помогнете да се предотврати появата на гъбична инфекция и врастване на ноктите. Босите крака се потят по-малко, дишат по-свободно и остават сухи за по-дълго време. Когато се носят обувки, те оказват натиск върху пръстите на краката, поради което ноктите не растат нормално.

6. Ще им позволите естествено да контролират терморегулацията си. Децата много добре разбират и показват, кога им е топло или студено, само трябва да ги чуем.