Наскоро една от дамите, които следя във виртуалното пространство пусна прекрасна статия в блога си за това как да говорим за храната с децата си.  Нещо, което на пръв поглед звучи толкова елементарно, а всъщност може да бъде категоризирано като отделна наука. Заслужава си да я прочетете, дава много полезни насоки за това как да убедим хлапетата да ядат карфиол и броколи и да не поглеждат дори към близалките и дъвките в магазина.

Материалът можете да прочетете ТУК, а аз нямаше как да не се сетя и за един от основните проблеми при децата, свързан с храненето: oтказът от него като цяло. Много родители се чувстват в безизходица, когато дойде часът за обяд. Поднасят купичката с вкусна, топла супа, но не знаят каква ще бъде реакцията отсреща – дали ще се изяде, или ще бъде разлята по пода?

В различните етапи от живота си децата реагират по различен начин на храната, която им поднасяме. Като бебета те я разглеждат от научна гледна точка – докосват се до нови консистенции, вкусове, цветове. Много е важно да ги оставим в тази им роля на изследователи и да не забравяме, че една изцапана блуза е кошмар за нас (въпреки пералнята), но е нещо много важно за бебето. Децата се учат опитвайки, а когато говорим за храна – така развиват и любовта си към нея.

Разбира се, сладкото бебе не винаги ще реагира с охота, когато му предлагаме нещо различно от любимото мляко. Развивайки вкусовите си рецептори, дразнейки стомаха и червата си, то ще се сблъсква и с известен дискомфорт и ще реагира негативно. Но това не трябва да ни плаши. Важно е да представяме на детето новата храна като нещо уау, да участваме с него в процеса на изучаване. Започнем ли да подхождаме с агресия, нерви, липса на любов и разбиране, да описваме процесът на хранене като нещо задължително, но не на всяка цена приятно, е силно вероятно този негативизъм да се засили. И така при системност от наша страна да не забележим, че всъщност детето отказва храна поради някакъв дискомфорт – психологичен или физиологичен. Точно така се появяват злоядите деца.

“Това дете е злоядо” е реплика на не една и две баби, за които децата, които си хапват с охота, са на почит.

Но какво всъщност значи да яде с охота? Най-вероятно да е сладокусо, да не отказва ядене и дори да си търси такова. Нож с две остриета. В единия случай лакомниците са за пример, а злоядите отнасят забележки. Но нито на единия се помага, нито на другия, защото те просто са си такива и така се приемат от обществото. В другия случай, обаче, и лакомниците, и злоядите подлежат на съмнения – защото нито едното, нито другото, е полезно.

Някои общества изкривяват представата за здравословно, твърдейки, че при децата това означава да яде винаги всичко. Какво по-хубаво от внуче, което на обяд си изяжда супата с две филии хляб, а след това иска и десерт. И така всеки уикенд, когато е на гости на баба и дядо. Случи ли се така, че да откаже хляба, или пък да не си изяде цялата супа, настава суматоха. “Хайде, още една лъжичка за леля, за чичо….”, “Недей така, мамо, изяж си всичко, някои хора няма какво да ядат, а ние тука хвърляме храна”. Ако детето откаже ядене, всички се притесняват дали не е болно и застават на челна стойка само и само да му пробутат още една лъжица “за дядо” и “за леля”. 

Докато при децата до една година е важно да се хранят редовно и здравословно, то при по-големите можем с лекота да отчетем и факторите настроение и дискомфорт. И в двата случая е важно още от ранна детска възраст да създадем добри хранителни навици, което изключва хранене пред телевизора, само и само да хапне, или на дивана, леглото, обикаляйки из къщата. Изключва и приготвянето на три вида вечеря, в случай че първата (или втората) не се одобрят. Късметлии са онези, при които става от раз и не знаят що е то злоядо дете. 

Има обаче и други фактори. От физиологична гледна точка децата, които системно не се хранят добре, е възможно да имат проблем със стомаха и червата. Съществуват множество ензимни дефицити или леки неразположения, които ни карат да отказваме дадена храна. Това се случва и при възрастните, и то много по-често отколкото при детето, и е в следствие на нелекувани проблеми още в ранна детска възраст. Затова е много важно да обърнем внимание на индикациите от самото начало. 

От психосоматична гледна точка проблемът с липсата на апетит при детето е знак, че то все по-ясно иска да заяви своя независим “АЗ”. Това е първата по-сериозна проява на малкия човек да покаже, че може да бъде самостоятелен. Аз съм! В тези случаи е особено важно да покажем на детето, че храната е всичко друго, но не и средство за постигане на послушание и в никакъв случай  не е награда. 

Отказът от храна е бунт, краен метод, в който човек предизвиква внимание към себе си. Гладуването е израз на злост и обида. Сетете се за всички онези гладни протести, които хората организират. Защо решават да се лишат именно от това? Храната, още от ранни времена, символизира връзката между майката и детето – свързва се с кърменето и периодът на ексклузивно сливане на емоционално ниво. Има ли проблем по тази ос – то нито с кърменето ще се получи, нито с храненето по-натам. Всички психолози са единодушни в това, че най-важното за едно новородено в първата година от живота му е здравословният и постоянен контакт между него и майка му. Става дума за връзка на физическо, емоционално и когнитивно ниво. Гушкайте го, когато се разплаче, а дори и когато е спокойно. Приспивайте го, бъдете до него при всяко примрънкване и забравете за “съветите” от рода на “не го носи на ръце, за да не свикне”. 

Без значение дали кърмите или не, вие можете да осигурите пълноценен контакт и сте длъжни да го направите. За детето ви вие сте не само човека, който го храни, сменя му пелените и му пуска музикалната играчка за приспиване. Вие сте успокоение, вие сте сигурност, вие сте топлина в този нов, непознат свят.

​

Децата, които имат силна и здравословна връзка с майка си рядко имат сътресения по отношение на храненето. Тези, които, макар и понякога, губят комуникацията, изпускат нишката, чувстват се изгубени, объркани, по-често отказват, плачат и тн, освен с хрема (един от най-популярните психосоматични симптоми на тревожността) показват това и чрез различни хранителни разстройства.

Бебетата, хората в ранна детска възраст, се считат за емоционално по-незрели от нас, възрастните. Те тепърва изучават света на чувстата. Не могат да обяснят, камо ли да контролират страховете и безспокойствата си. Затова разчитат на естествената връзка ум-тяло като помощник в това да дадат знак на околните, че нещо не е наред.



Злоядите деца не бива да се бъркат с децата с претенции. Някои не обичат месо, или пък са в период, в който не ядат крем-супи, грах, броколи, домат. На други, особено сега, в жегите, не им се хапва нищо друго освен таратор. Но могат да изядат две порции от вкусната мусака на баба. Има и такива, които са опитали авокадо, казали са „Бляк“ и повече не искат да го вкусят. Това са деца, които имат свой вкус по отношение на храната.

Злоядите деца рядко казват „Гладен съм“, хапват няколко залъка и спират. Без значение от възрастта и сезона. Те предпочитат въглехидратни храни и такива, които шумят, дават бърза енергия и изглеждат примамливо. Не се изкушават от вкусно наредената маса и нямат особени претенции по отношение на храната – почти всичко, които им предложите, ще им се стори гадно и няма да искат да го ядат. Или ще се наяждат от 2-3 лъжички и до там.


Остави ме да опитам

С времето детето ви ще порасне, с това ще се увеличат и неговите нужди – то ще развива и използва сетивата си в почти всяка свободна минута. Ще иска да пипне, да опита, да чуе, да види. Няма да стои спокойно, ще оглежда и изучава всичко, случващо се около него, ще усвоява нови умения. Едно от тези умения е храненето. И е много важно да оставим детето си да го овладее само, като ние единствено показваме подкрепа и сигурност. Има множество изследвания, които доказват, че злоядите деца често са тези, на които не е била дадена възможност да опитат с пръсти, да се омажат, да направят своя избор. За тях храненето се превръща в процес, който не е пожелателен, не носи удоволствие и прилежащите му позитиви, а е нещо задължително, което се превръща чисто и просто в работа, която трябва да се свърши. 

С времето става още по-трудно, защото АЗ-ът у детето се оформя все повече и малкото човече, особено около тригодишна възраст, иска да прави избори. То иска да заяви себе си, да каже НЕ, да започне да се чувства и да действа като отделен индивид. ​


Храненето като вреда

Храненето, освен нужда и удоволствие, може да носи и вреда. Как ли? Отново разковничето е в отношението на нас, възрастните, към храната. Много е лесно да се опиташ да възпиташ у детето си добри навици и да му кажеш “Не яж бонбони, защото са вредни”.  Особено когато вадим чипса и колата всеки ден след вечеря, или търсим нещо за гризкане, когато ни е скучно.

На пръв поглед тази простичка реплика не звучи кой знае колко страшно, напротив – съвсем логично. Но крие в себе си няколко тънкости:

-Носи в себе си забрана. Не яж! Децата обичат забранените неща, ммм, колко ги обичат. И ще чакат първия възможен случай, за да си ги набавят. 

-Носи в себе си закана. Генерализирайки нещата, особено храната – тази, която е вредна, тази, която ще ни направи дебели, изпращаме неправилни сигнали на малкия детски мозък. След време едно дете, на което са му забранявани редица храни, от които ще надебелее и погрознее, или ще стане бунтар, който ще се тъпче с всичко забранено, или ще развие силна непоносимост към храната, вероятно булимия, анорексия, от страх, че тя ще му навреди.

Затова е важно да се спазва друг подход, не отричайки негативите на дадена храна, а отбелязвайки позитивите. Казвайте “Избягвай бонбони, ако искаш да имаш здрави зъби”, вместо “Не яж бонбони, защото ще ти опадат зъбите”. 

Избягвайте особено много темата за физическата красота, дебел слаб и тн, особено когато децата са на 4-5 и повече годишна възраст. Има редица проучвания, които доказват, че много деца в начална училищна възраст развиват симптоми на анорексия, които са в следствие на това, че като  малки са възприемали храната като награда – били са хвалени, когато ядат. Други пък са били принуждавани да си изядат всичко, за да получат усмивка от мама и тате. Освен анорексията, друг популярен проблем, който се намира и у всеки трети възрастен е храненето от скука. Това също е нещо, което се заражда в ранна детска възраст в онези моменти, в които предлагаме солетки, за да седи детето кротко на пейката, докато чака на спирката или хапва бананче, когато му е тъжно, за да се успокои.