Децата са много сладки, нали? Ухаят на бебе, кожата им е мека и гладка.
Освен такива, те умеят да бъдат и безкрайно отблъскващи. Кални, рошави, мокри.
Кой иска такова дете ли? Аз!
Изрисувани стени, разлят сок, разхвърляни играчки, пластелин по масата. Всичките тези неща сигнализират за едно – щастливо дете.
Не бива да се притеснявате, че в даден момент малчуганът няма да е идеално чист или домът ви няма да е под конец.
Не една и две майки са се карали на децата си, когато падат, че са се изцапали или са си скъсали дрехата. Но, замислете се, на какво ги учите?
Как ще им покажете, че като се изцапат – става мръсно, дрехата се поврежда? Оставете ги, контролирано, да изследват света и последствията от действията си. Няма как, освен чрез опита, да им предадете това важно умение. Децата учат не чрез лекции, а чрез преживявания.
Дъщеря ми преди време остана без пластилин, защото го намокри и той се развали. Плака, че иска още. Казах й, че няма, защото го е намокрила, въпреки че й бях обяснила, че трябва да го пази сух. Вече знае, че пластилина не се мокри и даже понякога ми прави забележка да си бърша ръцете, преди да го пипам.
Друг път успя да си скъса любимите панталонки. Просто падна и те се разпориха. През ум не ми е минавало да се карам на детето, защото пада. Такива са, някои са даже доста по-непохватни от други. Падат, стават. Късат си панталоните, цапат си блузите. И докато падането, от което никой не е защитен, не винаги може да се избегне, то мазането с боички и храна е съвсем друг въпрос.
Когато детето се изцапа ще се случи едно единствено нещо: то ще научи нещо ново за света, после ще се измие и изпере.
Може да звучи смахнато, но оставяйки децата си да се цапат, вие ще отгледате едни много чисти хлапета. Всички, които изследват без проблем света около себе си, опипвайки, мажейки, рисувайки, в един момент разбират, че боклукът се хвърля, омазаното се избърсва, дрехата се изпира. Ще се опарят няколко пъти, окапвайки любимата си рокля, и после ще се научат да я пазят. С ваша помощ, разбира се, в един хубав ден ще чуете репликата „чакай да се измия, че се изцапах“.
Какво рискувате, ако се карате на детето, че се е изцапало?
В нашата култура често на петното се гледа с недобро око – това е нещо неестествено. Изцапаният панталон се превръща е голяма драма, а децата, които се прибират чисти и миришещи на омекотител след цял ден в детската градина, са давани за пример.
Ако се скараме на децата си заради това, че са се изцапали, нашите упреци в тяхната глава се превеждат като: “мама и тати ме мразят, защото колкото и да се опитвам, не успявам да се опазя чист”.
И така от добри подбуди, правим лоши неща и създаваме комплекси. Време е да приемем, че децата просто имат нужда от време да се научат.
За малките е по-важно да си играят, да изучават света, да развиват своята фина моторика и координация, отколкото да внимават да не се окапят със сламката от сока и да не се омажат с ягода по панталона. Много деца биват категоризирани като “непохватни” просто защото са прекалено заети да правят това, в което са най-добри – да играят. И поради това оставят чашата на ръба, захласват се, докато пият вода или не виждат салфетката на масата и се бършат в ръкава. Колкото и да се караме, нещата ще се променят едва тогава, когато детето порасне и придобие повече сръчност и умее да се съсредоточава. Единственото, което може да направите, за да му помогнете в този процес, е да му обръщате внимание – всеки път, когато се избърше с ръкава, му напомнете, че това е любимата му блуза и като е изцапана, утре няма да може да я носи. Покажете му салфетката на масата и му напомнете, че тя е прекрасен помощник.
Децата обикновено приемат мама и тате като безгрешни, от които да се учи. Когато става дума за цапането не трябва да забравяме, че укорявайки децата, ние им изпращаме послание, че те не са толкова добри, колкото нас. Показваме им, че колкото и да се старае не може да ни стигне. Ако не разберем това, то рискуваме да отгледаме човек с ниска себеоценка. Човек, който смята, че наистина е глупав и непохватен, щом не може да направи това, което мама и тати правят с лекота. Та, колко трудно може да е да държиш сам лъжицата!?
