Вярвам, че всеки родител се стреми да отгледа едно щастливо, здраво и обичано дете. Ролята на настойника като спътник и учител е да подкрепя, насърчава и дарява с любов децата по време на житейското им пътешествие.
Много често, обаче, подсъзнателно или съзнателно, правим грешки или не забелязваме някои забележки, които животът и светът около нас ни отправят.
Известно е, че ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич. До тук добре. Но готови ли сме ние, готови ли са децата ни, да следват тези правила на всяка цена?

Има много причини, заключени вътре в нас, които блокират естественото протичане на енергията в тялото ни. Докато при възрастните е що-годе лесно да говорят за чувствата и емоциите си, то при децата този процес е изключително труден, а потребността от него – неосъзната. Дори и при нас, възрастните, нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим травмите и проблемите.
Защо?
Защото ние несъзнателно му даваме това пълномощно, още от детска възраст. До такава степен ни е страх да приемем и да не преживеем отново болката, свързана с дадена травма, че всячески бягаме от нея. Страшно е да приемеш, например, че ако преживяваме отхвърляне, то е защото ние самите се отхвърляме. Та тези, които ни отхвърлят, са в живота ни за да ни покажат до каква степен че ние самите не сме щастливи със себе си. Стига само да прогледнем и да го забележим.
Това дори за нас понякога звучи абсурдно. Как тогава да го обясним на едно дете?
 Как да ни го обясни то на нас? Че дори възрастния, който уж може да борави с доста голям набор думи, да назовава чувства, да си признае, че е неразбран, не винаги успява да сподели и да се справи с вътрешното напрежение. Нима очакваме същото от децата?

В този момент на помощ идва науката психосоматика – дял от медицината и психологията, който стотици години помага там, където мнозина са безпомощни.

Психосоматиката (от гръцки: psyche – душа, soma – тяло) посочва каква връзка има между състоянието на психиката и тялото. Тя се занимава с това да ни покаже как нашите мисли, емоции и страхове влияят върху тялото ни. Няма как да не сте чували за диабет, отключен след силен стрес, или “нервни черва”, заради притеснение. Ами за болка в главата от напрежение, стягане в сърцето след лоша новина? Всичко това е истина и работи.
Множество научни проучвания доказват, че нашите силни вътрешни преживявания влияят на тялото ни и често водят директно до физически заболявания. Говорим за онези силни събития, които разтърсват съществото ни, най-вече на подсъзнателно ниво, и оставят сериозен отпечатък върху него.
Такива са например онези моменти, в които детето се е чувствало истински отхвърлено и нежелано от семейството си. 
Или страха от загубата на близък човек, сериозен уплах. Такива са дългогодишните нездрави отношения с майката или бащата или пък вътрешната несигурност, материалните грижи, вечното притеснение че трябва да се грижим за другите.


През цялата история на човечеството, здравословното състояние на хората се разглежда от метафизична гледна точка. Още Сократ е твърдял, че не може да имаш отношение към очите без главата, към главата без тялото и към тялото без душата. Хипократ е написал, че изцелението на тялото трябва да започне с премахването на причините, които пречат на душата на пациента. Всяко физическо заболяване възниква от дисоциацията на човека с неговата духовна природа.

Децата реагират различно на стреса – някои се приспособяват бързо и продължават напред. Други може да се върнат крачка назад, трети да станат гневни, да се тръшкат. Пети са тъжни и уплашени. При шести може да се проявят и физически оплаквания – ако интензивността на стреса продължи по-дълго или е много силна, травмираща, се случват физиологични промени и тялото може да реагира като развие някаква форма на болест.
Голяма част от симптомите са краткотрайни, затова е важно да им обръщаме особено внимание. Забележим ли нещо, което ни направи впечатление или усетим ли повтаряемост, за която лекарите не могат да намерят причина, е вероятно да се касае за психосоматично разтройство. Това означава, че стресът на психично ниво не е бил преработен и се появява в тялото като болест, за да ни даде по-ясен сигнал над какво да работим.

Въпросът какви симптоми или болести могат да се развият е строго индивидуален и, разбира се, не всяка кашлица, кихане или удар е знак за психосоматично разстройство. Основното и най-важното тук е, че при наличие на притеснителни фактори, трябва първо да потърсите медицинска помощ. Повтаряемост на действията, необясними от лекарите причини за заболявания, са 100% гаранция, че нещо все още се отработва на подсъзнателно ниво.
По-натам ще ви посоча най-честите симптоми и обяснения към тях, но нека сега си поговорим за това как да помогнем на детето си, веднъж осъзнали какво може да го мъчи.
Много е важно да помогнете на детето да вземе в свои ръце контрола върху усещанията си. Малките не могат да се изразят, често не могат дори да свържат неразположението с болката, но ще се научат бързо ако видят, че са разбрани и имат подкрепа. Внимавайте вие самите да не показвате страх, изнервеност. Например, ако позволявате на детето да остане вкъщи всеки път, когато възникне болка, това може да засили поведението му и да избягва умишлено нежелани или трудни ситуации.
Изключително важно е да помогнете на детето да разбере, че то не е проблемът и че всичко ще се оправи. В такива моменти то има нужда от едно – да знае, че е обичано и значимо.

Сигурно вече се чудите кои са най-честите неразположения, които се проявяват при децата като израз на душевното им и психическо дисбалансиране.

Прочетете повече за една от най-често срещаните: 
БОЛКАТА В КОРЕМА. 
НОВО!!! Детето не се храни


КАК ДЕЙСТВА?

Цялото ви съзнание непрекъснато се сблъсква с множество и най-различни емоционални състояния. Всички те оказват някакво, макар и често мимолетно влияние върху цялото ви същество. Понякога, обаче, се случват неща, които макар и незначими на пръв поглед, оставят траен белег върху нас и най-вече нашето подсъзнание. Всяка емоция, която не е могла да бъде отработена и осъзната навременно, остава в подсъзнанието ни и чака момент, в който да изплува на повърхността. В повечето пъти това се случва незабелязано, защото, признайте си – кой има способността и смелостта непрекъснато да анализира случките, чувствата, настроенията си? 
За съжаление масово прието е негативните емоции да бъдат потискани – правим се, че забравяме за тях, натикваме ги в килера и готово. Те обаче се разлагат, трупат се и изригват след време като вулкан. Ако решите да го запушите с капак, за да не позволите на гадостите да излязат на повърхността, правите грешка – този капак ще се пропука в най-слабата си точка. Точно както става и с психосоматичните заболявания. Те се проявяват там, където е най-слабото ни място. 
Медицината смята, че около 50% до 75% от заболяванията имат психосоматичен характер – нещо, което лекарите означават с термина „на нервна почва“. А в голяма част от случаите пък традиционното лечение дава резултат, но временно – след курса на лечение всичко си е по старому. Именно случаи като тези напомнят, че има нещо скрито по-дълбоко, върху което трябва да се работи.