“Мамо, купи ми го”

Замисляли ли сте колко хитро са подредени рафтовете в магазините? Без значение дали за аранжировката е нает цял отдел маркетинг специалисти или просто леля Лили се грижи за кварталната си бакалия, то системата, по която са изложени стоките, е цяла наука.
Често трябва да минете през целия магазин, за да вземете това, което ви е нужно. Накрая, без значение дали сте в голям супермаркет или в магазинчето под блока, ви чака цял отряд от малки, шумящи опаковки с гръмки надписи и шарени картинки. Всички те крещят вкупом: “Мамо, купи ми го”.

Сега редица родители ще заявят, че децата им пощуряват в мига, в който стъпят в магазина. Малките мозъчета се изморяват моментално, бивайки облъчени от шарените опаковки, рязката смяна на температурата, ярката светлина, многото хора.

Има много деца, които изпадат в нервна криза в мига, в който не получат нещо и това не е свързано със самото пазаруване. Те са такива и вкъщи, и на площадката, и в супермаркета. Това състояние се отключва още в бебешкия период, продиктувано от стремежа на малките да пипат и да изследват света. 

Погрешно е да го тълкувате като желание да купите нещо. Истината е, че децата просто проверяват какви са нещата, които не познават. Ако редовно им купувате шумкащи в опаковка вкусни храни или солети – разбира се, че ще искат да ги получат. Но ако са във възрастта, в която не са опитвали повечето от тези неща, те просто искат да знаят дали шареното нещо шуми, дали ще се смачка под натиска на топлата ръка. Бананът може наистина да е обект на тяхното желание, но не и непознатата кутия с бонбони в зоната пред касата. 

Около края на първата година идва периодът, наречен гръмко “бебешки пубертет”, свързан с желанието на детето да отстоява своя АЗ. То отново не иска сокчето или вафлата. Не иска играчката. Иска просто думата му да бъде чута, да знае, че мнението и желанията му се зачитат. 

Малките деца нямат никакви други намерения описаните по-горе, освен ако от малки не ги възпитавате да бъдат консуматори, да имат от всичко и по много. Ако са свикнали при всяко влизане в магазина да им купуват дори без желание от тяхна страна – то след определена възраст е съвсем очаквано да започнат и да си искат. Не е трудно, особено ако сте от онези родители, които живеят с комплексите, че децата им не трябва да бъдат лишавани от нищо и искате да им дадете и нещата, които на вас са ви липсвали.
Няма нужда да бързате. Като поотраснат децата ви, дори без ваша намеса, ще се докоснат до цялата палитра от разнообразни вкусове и цветове. Ще започват да имат предпочитания и ще ги изразяват ясно.
Около 3-4 годишна възраст вече става ясно и каква е хранителната култура на детето – дали то ще предпочете да си вземе банани от магазина или веднага ще се насочи към шоколадите. Разбира се, в един момент става невъзможно, а и излишно, да ограничавате детето си и да го държите далеч от шарените опаковки. Важно е обаче да го научите да подбира правилно храната си и това също става от съвсем ранна детска възраст. Обяснявайте защо предпочитате да купувате плодове, вместо шоколади, как това се отразява на тялото. Как сладкото прави дупчици в зъбките (в помощ на книжката “Чук и Пук”), как предпочитате нещо домашно приготвено, вместо неща, в чиито състав не сте сигурни. 

За да не се отдалечавам съвсем от темата ви предлагам няколко хитринки, които работят в нашето семейство и които можете да използвате, когато пазарувате:


Отидете на мисия

Когато пазаруваме, не го правим за удоволствие, а отиваме на мисия. Заедно с дъщеря ми имаме цел - да купим брашно и яйца за палачинките, например. Така пазаруването се превръща в едно истинско приключение. Караме я да открие яйцата, ако се разсее някъде по пътя я спираме с репликата “Не забравяй за мисията!”. В момента тя е и в тон с любимото й детско, така че всяка спецакция я въодушевява. Накрая излизаме от магазина и си даваме пет, удовлетворени, че сме изпълнили задачата. 

Не отстъпвайте

Много родители отстъпват, защото детето ще се разплаче. Този бич на всяко семейство – плачът! Няма лошо. И да ви гледат съднически на касата, какво от това? Децата в един момент започват да използват сълзите си като оръжие, с което постигат всичко, което желаят. И успоредно с това се объркват – защото родителите им в един момент позволяват всичко, в друг – не. 


Преговаряйте преди да влезете

Още преди да влезете в магазина обяснете за какво отивате. Ако детето има някакви желания – изслушайте го и помислете дали можете да ги удовлетворите. Не е нужно да се държите критично всеки път и да не задоволявате нито един каприз. Можете да обясните, че ако останат парички след като сте взели всичко нужно, ще можете да си позволите и някоя глезотия – играчка, книжка, нещо за хапване или пийване.


Обяснете на детето за временното щастие

В случая говоря за следното: на дъщеря ми от малка й говоря за това как някои храни просто временно ни правят щастливи. И че е важно да избираме неща, които ще ни въздействат в дългосрочен план. Важно е и какво вижда детето вкъщи – по какъв начин родителите се справят със стреса. Дали тъгата се преодолява с купа сладолед или с разходка в парка?
Ще ви дам следния пример: купуваме си сладолед от кварталния магазин. Взимам на нея, но не и на себе си. Тя ме пита защо и аз отговарям: “Не ми се яде сега сладолед”. След време този пример може да е и под формата на “Не ми се яде сега шоколад, предпочитам да си запазя парите за някоя книга”.
Детето не знае колко струва шоколада, нито книгата. Но знае, че има избор, алтернатива.
И така следващия път, в който отидете на пазар, то може да си избере сладолед, ако му се яде. А може да си избере и книга. 


Бъдете наясно със слабостите на детето

Едно гладно, жадно или изморено дете е податливо на нервни изблици и тръшкане. Важно е да сте наясно с тези фактори, когато ще пазарувате някъде. 

 


  • Aко все пак детето ви изпадне в ситуация на истерия в магазина, което неминуемо понякога се случва, не се притеснявайте. Основния проблем, който имаме в подобни ситуации е не друго, а това какво ще си помислят хората за нас. За съжаление чуждата оценка влияе много на отношението ни към себе си.
    Затова, въоръжете се с търпение и приключете пазаруването.
    След като конфликтната ситуация премине, изчакайте детето да се успокои – колкото време му трябва. Обяснете му тихо и спокойно, че много добре разбирате (ако наистина разбирате) защо се е тръшкало в магазина. 
  • Децата много често плачат не защото искат нещо, а защото са изморени, гладни, жадни, топло им е или студено. Искат да бъдат забелязани, да чуем какво говорят. Сочейки към шарената книжка те може би не искат да им я купим. Може би просто искат да ни кажат: “Виж каква хубава книжка!”. И това е. Децата все още не са затормозени от темините “имам, купувам”. Докато са малки те по-скоро забелязват, отколкото да искат. Друг е въпросът, че ние си превеждаме думите и мимиките им на своя собствен език, поради което понякога се получава грешка в тълкуването. Също така, не забравяйте, че отминаването на един конфликт не означава, че трябва да го пренебрегвате. Напротив, напомняйте за случката, но не за да съдите, а за да извадите поуки от нея.
     
  • Между 3 и 5 годишна възраст детето, вече осъзнавайки някои от опасностите в света около него, започва частично да контролира своето любопитство. То открива съвсем нов свят и тества търпението на хората около себе си чрез капризите, сърденето. Бебешкият пубертет и откриването на АЗ преминават много по-леко, когато осъзнаем, че това е борба на децата ни, а не наша и че те не изискват от нас нищо повече от подкрепа и разбиране.