Възможността за избор е тема, която ще засягам в много от статиите си. Ние като възрастни често използваме израза „Нямам избор“ и това се отразява върху децата ни. Действителността обаче е много различна – избор винаги има.

Сега ще си поговорим за контролираният избор и как той ни помага да установим златната среда между свободата и свободията. 

​Контролираният избор е изключително важен в живота ни, тъй като ни позволява едновременно да работим върху самочувствието и контрола си.

В един и същи момент ние правим нещо за себе си, но и се съобразяваме с хората около себе си, със средата.

По отношение на възпитанието умението да направим правилния избор носи много позитиви и се развива през целия ни живот. Много родители сега, не са имали право на мнение като деца. Те са колебливи, не могат да оценят ситуацията и да направят правилна преценка. 

Ще ви споделя няколко техники и примери, които може данапаснете в своето ежедневие и да помогнете на детето си да стане един истински организиран и отговорен малък човек.


Децата повече от всичко искат да са като възрастните. Вие правите толкова много неща, които те не могат. Гледат ви, копират ви, попиват. Искат да се научат на всичко, което умеете, защото вие сте велики. Дайте им тази възможност.

Когато беше по-малка, дъщеря ми пощуряваше от радост, когато се оправяхме за излизане. Сама си взимаше обувките и якето. Предвиждах си малко повече време, в случай, че не бързаме, за да поседим в коридора и да я оставя да се мъчи с обличането. Понякога се отказваше и й помагах, друг път успяваше сама. За целта: максимално удобни обувки и яке, което обличахме по тази техника. 

Оставях я да натисне копчето на асансьора, да държи вратата. Изчаквах я да си прибере нещата сама в колата. Общо взето говорим за много чакане. Едно излизане до магазина, до който сама стигам за около 5 минути, отнемаше около 45 с подготовката. 

Да си като възрастните означава да имаш и техните отговорности – затова с влизането в къщи обувките се събуват и подреждат в шкафа. Това изисква доста търпение и многократни повторения.

По подобен начин процедираме и когато ще се храним. Подготвях й вилици, лъжици и ножове и я молех да ми помогне. Винаги казвайте на децата, че много се нуждаете от помощта им и не можете да се справите сами, когато искате от тях да свършат нещо. Работи безотказно. Малките се сдобиват със суперсили, защото контролират ситуацията и ще направят всичко възможно, за да се докажат.

Приборите са сложени, не по „правилния“ начин, но все пак това е добро начало – на масата са! 

С времето у дома подреждането преди вечеря се превърна в задължение на дъщеря ми. Много често изпуска вилицата. Или си зарязва чашата в другия край на хола. Или пък взима хляба и не го връща. Но, общо взето, карайки детето да се включва в тези съвсем естествени за едно домакинство неща, то се превръща в един много отговорен и подреден млад човек. 


Същото се отнася и за прибирането на играчките. Просто помагайте. След няколко седмици ще видите резултат. Важно условие с играчките е да изградите правила, но да не отричате детския хаос. Какво имам предвид:

Забранявате играчки на масата за хранене. За да покажете на детето, че това е правилото, просто всеки път, когато видите играчки на масата ги махайте. След време, благодарение на това, че ви наблюдава, детето ще разбере, че на тази маса не стоят играчки. И само ще започне да си ги прибира. Така в един момент ще установите, че ги прибира на място, което според вас е неподходящо. Детският хаос много дразни възрастните – искаме да ни е подредено вкъщи, но децата не мислят точно като нас. Те използват фантазията си, въображението, и няма как да ги убедим в това, че дивана в детската не е болница за плюшени играчки и че столът не е паркинг за колички. Ако се загледате ще установите, че децата много добре се ориентират в този така наречен от нас хаос – понякога за мен беше непонятно как дъщеря ми успява да намери миниатюрната играчка от шоколадово яйце в цялата тази неразбория…


Давайте избор, но не прекалено голям

Контролираният избор е именно това – дайте на детето възможност само да вземе решението. Но следете ситуацията.

Един от най-ярките примери за това у дома е обличането. Гардеробът на дъщеря ми е подреден така, че в него има само неща или комбинации, подходящи за сезона. В началото тя не успяваше да се ориентира и правехме следното: Избираме й два панталона, две тениски, две блузи, два чифта чорапи и й ги нареждахме на леглото. Тя трябваше да си избере. С времето започна сама да си влиза в гардероба и така почти всяка сутрин идва с вече готов комплект дрехи. Повечето не по мой вкус, даже напълно неприемливи, но отговарят на основното изискване – да са съобразени с времето.

Възможност за избор даваме винаги:

„С тази лъжица ли ще ядеш или с онази?“

„В розова или в жълта чаша ще пиеш?“

Когато видите, че детето ви свиква с този начин на мислене, можете да спрете да ограничавате избора му и да го оставите само да взима тези решения. Така днес, когато малката поиска вода, не я чакам да ми каже в коя чаша да й сипя. По-скоро се случва следното:

„Мамо, може ли да ми сипеш вода в синята чаша“… или ми носи самата чаша.

Децата учат чрез изследване, чрез игри. Те проучват средата с всичките си сетива и ние често не разбираме, че тези игри им носят много повече информация, отколкото на нас. Оставим ли ги да изпълнят своят дълг – да се научат на нещо ново, те с охота ще изслушат молбите ни. 

Споменаването на дивана, превърнат в болница за плюшки не е измислица – у дома функционираше такава повече от няколко месеца. Но, редовно я почиствахме от прах (за да не кашлят пациентите), перяхме одеалцата, за да няма микроби, както и самите пациенти – та те също имат нужда от баня.

Оказа се, че “когато стане пролет” пациентите оздравяват и се прибират в кутията под леглото….. 🙂