Днес ще си поговорим по-подробно за контролираната свобода на избор. Споменах този термин тук, опитвайки се да обясня как даването на повече от една възможност на детето, проявата на търпение и разбиране към неговите интереси и промяната на средата според нуждите, подобрява самочувствието и живота му като цяло. Така наречената “подкрепяща среда” е основен принцип в Монтесори философията и ни помага да организираме дома си по такъв начин, че детето да има възможност да прави избор с какво да играе, кога, да се обслужва само, да се включва в ежедневните дейности в дома. Променяйки бита си така, че да е в полза и на малките, ние успяваме да се отървем от бремето на това да правим нещата вместо него, за да не се нарани или изцапа, като в същото време предлагаме на малкия човек възможност да изследва свободно средата в дома си – на мястото, на което се чувства най-сигурен.

Изглежда сложно на пръв поглед, мнозина ще си кажат “Как ли пък няма да размествам, заради него”. Всъщност, тази и други подобни теории са създадени повече за улеснение на родителите, отколкото да дават свобода на детето. Замислете се – няма ли да ви е по-лесно детето само да може да си взима играчките, вместо да трябва вие да ставате всеки път и да му отваряте кутиите, или да му сваляте книгите от високия рафт?


Искам да ви споделя как е в нашия дом. Не е правен по Монтесори, не сме разглеждали инстаграм профили и албуми в интернет, преди да направим нещата такива, каквито са. Не сме купували специални мебели, не сме правили големи промени. Всичко е измислено така, че да ни е удобно – както на нас, като родители, така и на детето.


Гардеробът в дома ни е направен така, че малката да може сама да си разглежда и избира дрехите. Взехме това решение още като беше на година и малко. Сложихме един допълнителен лост, отделно закачихме органайзер. В началото малката имаше достъп само до най-ниската част, дори с катерене не стигаше до горния ред дрехи, но вече е на 4 и успява. Всички дрехи са подредени според сезона – няма как да намери пуловер през лятото или къси панталонки през зимата. Някои рокли са оставени, тя сама си ги комбинира с блуза с дълъг ръкав отдолу, ако й кажем, че е студено. В две малки кутийки са банските и бельото, а на дъното в две по-големи са клиновете и панталоните. На висящия органайзер са подредени пижами, чорапи, някои тениски и повечето блузи с дълъг ръкав. Подреждаме сме заедно, за да може да се координираме и сега много често, когато прибираме прането, малката сама си закача нещата по закачалките. Важното е, че си знае кое къде стои и сутрин няма проблем с намирането на тоалет и обличането му. 

В долната част на гардероба има място, което дълго време се чудехме как да използваме. От половин година е склад за пъзели и настолни игри.

Другото крило на гардероба е за “разни работи”. На по-високите рафтове сме скрили туби с боички, по-надолу има спално бельо и кърпи. На най-ниското са едни книги, които бях скрила (уж), но скривалището ми беше разкрито, така че просто ги прибрахме там да не са отвън при другите. Отгоре са чантите и кошниците на младата дама, подредени от нея, а над тях – личният й рафт. Фиби, диадеми, мяркат се и едни мокри кърпички и крем. Не един път съм се опитвала да вкарам малко ред във въпросния рафт – даже бях сложила органайзер за диадемите. Този хаос просто ме побърква! Предложенията се отхвърляха едно след друго и сега направо се обривам като видя какъв хаос е. Но, важното е, че Вики си намира всичко и й харесва. Все пак това е нейната стая. 


Последната снимка е най-любимият ми аксесоар в детската – дело на златните ръце на Marti’s heaven. Уникална кукла с избродирано “Вики”, на която седят фибичките. Играчката е уникална, поличката й се маха (сменяме я често с тази от друга кукла, отново дело на Марти). 


Декорацията на детската стая – няма какво да ви лъжа, че се получи чудесно. Дълго време ми идеше да крещя от ужас всеки път, когато погледна към стената. Опитахме се с мъжа ми да дадем акъл как трябва да е наредено, все пак стикерите идваха с легенда, по която да се подредят. Излишно е да казвам, че не ни се получи. Минали през фазата на отрицанието и “Вече не искам стикери, не ми харесват”, осъзнахме, че сме направили грешка. Все пак, това е нейната стая, защо да не си я декорира както реши?
Дадохме й пакета и се започна едно лепене.. Дълго, усърдно, с много мисъл. И сега като я питаш – всяка картинка си има история, защо е там, какво прави. Как да се сетя аз, че Мини гледа нагоре към балона и маха на Мики, който лети към облаците, но не иска да бутне щъркела….

В стаята има едно бюро, от детството на мъжа ми, с което не можем да се разделим. То е ниско, а в едната му страна има рафтчета. Идеално място за книги! Докато беше малка, Вики имаше възглавничка до стената, близо до бюрото, и често си седеше там, в ъгълчето, до книгите, четейки. Вече на мястото на възглавницата има детска кухня, защото тя започна да си чете книгите на дивана или леглото. 


В хола присъствието на играчки е скромно, но пак го има. Част от секцията дадохме на Вики – играчките са на нивото й още от малка, като известно време давахме по рафт допълнително, но вече спряхме, защото скоро щяхме да останем без място за себе си.  Играчките сменяме, за да не доскучават, но вече тя сама си ги подрежда. В интерес на истината, това решение беше изключително полезно до към третата година. От едно известно време малката няма нужда нещата да са й на нивото, за да ги достигне, и все по-рядко посяга към тези рафтчета. Забелязала съм, че вече си играе с 3-4 неща от там – държи си супер важните кучета от Пес Патрул, едни книжки, флумастерите и моливите и ножичките. Другите работи почти не забелязва. Тези неща не се местят по никакъв повод:)


В коридора – отново достъпно за деца. Реших да не снимам обувките, но те са на достъпно място – на един външен рафт. Над тях са чантичките и шапките. Закачалката е под формата на червейче и е отново в ниското, под нашите якета. 


В кухнята – чашите й са в един нисък шкаф, заедно с чиниите и купичките. Приборите са там, където са нашите, но тя вече може да ги достига. Не сме ги местили, просто преди й ги давахме ние.


dav

В банята – единственото “подобрение” е поставянето на закачалка в ниското, отстрани на шкафа на мивката, където стои детската кърпа. Четката за зъби, сапуна, са на достъпно място – върху самата мивка, коша за пране е отдолу.