В първата статия по въпроса за кооперативите ви разказах какви, според нашето семейство, са предимствата на избраното от нас място, как стигнахме до него и как минава един ден на децата там.
Сега ми се иска да обобщя и да направя сравнение между кооперативите, държавните и частните детски градини. Не изказвам мнение за и против. Всяка една от формите на отглеждане има своите позитивни и негативни черти. Ясно е ние кое избрахме и защо, но ми се иска да помогна на повече семейства да претеглят плюсовете и минусите на всяка една форма и да могат да вземат информиран избор по въпроса за отглеждането на детето.
БРОЙ ДЕЦА
Кооператив: Децата са малко – 7- 10. За тях отговарят 2-3 учителки. По една на максимум 5 деца.
Държавна детска градина/ясла: Децата официално са около 26 по списък. Често ходят по-малко, защото много боледуват. В яслите за отглеждането на децата се грижат 3 медицински сестри, които се въртят на смени , както и една т.нар „лелка“. Отделно има и един педагог, който е общ за всики групи и ги посещава според програмата. В детската градина вече всяка група следва да има наличен педагог и помощник възпитател.
Частна детска градина/ясла: Децата са до 15 или са разделени на грyпи от по 10, ако помещението позволява. Учителките обикновено са минимум две, често плюс един – двама помощник възпитатела. Една такава ясла, която посетихме, беше обединена с група за детска градина – малките бяха 10, големите 6. В голяма къща с хубав двор, малките играеха и спяха долу, големите – горе. Събираха ги заедно за обяд и в часовете, в които са на двора. Така стигаме до точка 2, която е:
ВЪЗРАСТТА НА ДЕЦАТА
Кооператив: Между 1.6г и 5-6 годишни. Това позволява на малките да се учат от големите и обратното. Процесът тече и в двете посоки. Малките се научават да бъдат по-самостоятелни, усвояват нови умения покрай големите, а последните, стават по-грижовни, по-търпеливи. Минусът е, че се изискват повече усилия да се измислят много и разнообразни организирани занимания (тип рисуване, лепене), които да са интересни и да се отдават както на големите, така и на малките.
Държавна детска градина/ясла: Децата са разделени по набори – обикновено най-голямата разлика е една година. Предимството на това е че е по-лесно да бъдат обединени по интереси/умения.
Частна детска градина/ясла: Децата обикновено са на възраст между 2 и 5-6, често на групи, отделени за едни и събрани за други занимания.
ВЪЗДУХ
Кооператив: Няма никакъв проблем децата да са в стая, в която е отворен прозорец. Особено през лятото той дори не се затваря. Ако са в къща – вратата към двора е постоянно отворена.
Държавна детска градина/ясла: Според чл.27, раздел V, наредба N3:
***1. минимум двукратно дневно проветряване на помещенията, в отсъствие на децата;***
Имайки предвид факта, че децата в яслите често не излизат, или излизат за по 1 час преди обяд, можете да представите какво е качеството на въздуха в помещение с 20+ души.
За съжаление това важи и за частните детски градини, където се спазват всички наредби на МОН и РИОКОЗ.
След това разяснение, можете да си отговорите и на въпроса защо:
БОЛЕДУВАНЕ
Кооператив: В кооперативите децата рядко боледуват.
Това за някои е необяснен все още феномен,. Разбира се, има официално разписани правила,предоставяни от Асоциацията на родителските кооперативи, с препоръки и съвети при подобни ситуации, които навсякъде се спазват, но много рядко дете с бистър сопол бива върнато вкъщи. Сякаш по-малкото деца успяват по-бързо да „обменят бактерии“ и да се адаптират. Разбира се, всичко опира и до дете.
Държавна детска градина/ясла: Много често важи правилото „2 дни ходи, 2 седмици боледува“. Причините са много. Не бива да се изключва и стресът. Колкото и да се спори по темата, той е основен фактор всички ние да боледуваме. А какво остава за едно малко дете, което бива оставено в непозната среда, с непознати лели, с 20 непознати деца, с минимална адаптация.
Поради факта, че децата в детските градини често боледуват, родителите са принудени да си взимат болнични, да ангажират баби и дядовци, да взимат детегледачки. Моя позната стигна до там, че успя да изхаби болничните си за времето, в което детето ходеше на ясла (септември 2016). Друга пък се наложи да си наеме детегледачка на повикване, в случаи на болест или други отсъствия.
Частна детска градина/ясла: Децата боледуват, но сякаш в рамките на нормалното. При максимум 15 деца и по-свободен режим на игри и престой навън, се наблюдава по-рядко отсъствие поради болест.
АДАПТАЦИЯ
Кооператив: Във всички кооперативи се спазва специален модел на адаптация (Берлинският или негова модификация), който е така проектиран, че да търпи изменения. И всичко е насочено в полза на детето, за да се чувства то добре. В началото ходи с родител на опознавателни срещи. Вижда се как реагира, пита се дали му харесва. Ако детето се чувства добре, се продължава. Първите дни се ходи за малко – от няколко минути, до час, зависи как се чувствате. Когато прецените можете да го оставите само, като учителката, която го поема като ментор в началото, се ангажира да ви се обади, ако плаче неутешимо или е нервно. Оставяте го за известно време – от няколко минутки, до час. Вие/учителката (с която поддържате връзка през цялото време) определяте темпото спрямо детето. И така в продължение на няколко дни, докато то не е готово да остане за обяд, а ако е спокойно – и за следобеден сън. Отнема обикновено от няколко дни до седмица – две, след което децата успяват да свикнат със средата. Идеята на подобен тип плавна адаптация е новото място и новите хора да не са стрес за малкото човече. То опознава къщата/апартамента, децата. Вижда, че вие сте спокойни и имате доверие на учителите, след което също се научава да разчита на тях. Всичко става без плач, без излишни нерви. Просто е нужно време.
Плавната адаптация е и идеален начин родителите да видят отблизо процеса и методите на отглеждане, как се държат учителките, какви са децата в колектива, харесва ли им отношението, има ли нужда от някаква промяна.
Държавна детска градина/ясла: Децата също се оставят за малко в началото. Първо за един час, после за два, после до обяд, накрая за цял ден. Но на повечето места присъствието на родител не се толерира. Не една или две снимки са изтичали в мрежата с надписи на входната врата на помещението: „Родителите до тук“. Оправданието на директорите е, че другите деца се разстройвали и плачели за своите майка и татко.
От тук идва и стресът за вас и детето: буквално го връчвате на човек, когото детето (понякога и вие) виждате за пръв път в живота си. Следва популярната реплика “ще свикне” и всички на това се надяват.
Ако оставите детето си сутринта и то се разплаче, на някои места ще ви звъннат веднага. На други ще го оставят да плаче, защото „така ги пречупваме“ (дочуто от приятелка). Няма проблем детето да плаче, ще свикне. Ще седне в ъгъла, ще гледа тихо и ще се бори с незрелите си емоции. Кому е нужно?
Да, в един момент ще свикне. Ще ходи с удоволствие и няма да си тръгва. Но някой, някога, ще разбере ли какво се е случило в мозъчето му в дните, в които е плакало за мама и тате? В дните, в които е седяло само в ъгъла и се е чудело какво се случва, защо лелята му вика да спре да реве?
Но, с оглед на многото деца, разбирам защо това е толкова трудно. Представяте ли си как 20+ деца се адаптират по седмица-две? Ще отнеме месеци. Затова ги вкарват бързо в системата. Който свикне – супер.
И това е нещото, за което аз и много други майки се борим чрез различни граждански инициативи – намаляване на групите в детските градини (не за сметка на местата в тях) и въвеждане на плавен период на адаптация, който да даде сигурност на детето и родителите. Слава богу има значителен прогрес в тази посока. На много места се разчупва моделът на адаптация, все по-често се провеждат дни, в които е разрешено присъствието на родителите – дали за някоя презентация, открит урок, четене на книжки. Много се радвам, че се вижда прогрес, макар и бавен, в това отношение. Все пак са нужни само няколко часа, в които родителят да бъде допуснат вътре, за да може мъничето да усети, че ние сме спокойни и това ще му даде сили да продължи напред.
Частни детски градини/ясли: Тук зависи от управлението и организацията на самото заведение. Много често периодът на адаптация е нещо средно между този в кооперативите и държавните детски градини. Родителят и детето могат да разгледат мястото, децата, като след това свикването е доста по-бързо и без стрес.
РАБОТНО ВРЕМЕ
Кооперативите: Това е основният минус на кооперативите. В повечето работният ден започва към 9 и проключва към 18 – 18:30. Малко са местата, които започват по-рано и свършват по-късно, но тук отново опираме до вътрешна организация и това как е удобно на семействата. Детето обикновено може да се заведе/вземе по всяко време в този диапазон.
Държавни детски градини/ясли: 7:30 – 19. Обикновено обаче се изисква детето да е на мястото преди закуската или след нея, за да не прекъсва процеса. В някои градини има определен час, до който се водят децата и след това се заключва. Обикновено това е 8-8:15, идеално време за да стигнат родителите на работа. Краят на работния ден обаче предизвиква множество спорове между учители и родители, защото повечето възпитатели понякога си тръгват много преди 19ч. Често след 16.30-17ч в градината остават малко деца, които трябва да изчакат чинно мама или тати при охраната.
Частна детска градина/ясла: Най-добра организация по отношение на работното време. Обикновено отварят към 8 и са поне до 18:30.
СВОБОДНИ ИГРИ НАВЪН
Кооператив: Децата излизат свободно, ако кооперативът е в къща с двор (към което се стремят повечето). Ако е в апартамент – обикновено малчуганите се извеждат поне по два пъти на ден до близкия парк/градинка.
Държавна детска градина/ясла: Децата излизат по график, между заниманията, понякога има дни, в които не излизат изобщо. Държавните заведения обаче печелят приза в тази графа, защото всички те разполагат с огромни, поддържани, обезопасени дворчета/площадки.
Родителите често се шегуват, че децата в държавните детски градини не излизат, когато е много топло, когато вали и когато духа, когато навън е леко хладно също, а зимата изобщо, така че им се събират 4 дни навън. И отново заявявам – разбирам ги. В детските градини, доколкото съм запозната, излизат сравнително по-често от яслените групи. Не е за подценяване усилието, което две жени трябва да положат, за да подготвят за излизане над 20 деца… Учителките в нашия кооператив също са споделяли не веднъж, че зимата им е изключително трудно да се справят с излизането, защото на един му се ходи на двора, на друг не, един се намокря бързо и иска да се прибере… И така излиза, че половин час се подготвяш за 15минути в снега. Затова измислиха “традиция” през зимата приемането на децата да става директно на двора. Така на който му стане студено или му писне – влиза вътре при другата учителка да се преоблича и да пие чай.
Частна детска градина/ясла: Някои са в апартамент и ползват близката площадка, други си имат малко дворче, трети са обособили голям балкон за целта. Всичко зависи от вътрешната организация. Излизат сравнително често.
УНИФОРМИ И ПАНТОФИ
Кооператив: Децата нямат униформи, а пантофи носят тези, които искат или на които родителите са казали, че трябва. Един ден дъщеря ми отиде по тениска и гащи. Топло й било. Днес си облече една доста официална рокля, защото така й харесва. Обикновено е боса, но днес пожела да щъка по чорапки…
Държавна детска градина/ясла: В повечето градини имате списък с резервни дрехи, пантофи и тн, които да занесете. Доколкото съм запозната всички деца ходят с пантофи вътре. В яслените групи не дават дрехи с копчета, ципове, има изисквание да са лесни за обличане.
Частна детска градина/ясла: На повечето места се спазват изискванията като в държавните детски градини, но вече присъства и факторът “предпочитания на семейството”. Стига да не са много деца, гледат да се съобразят с характера на всяко.
ХРАНЕНЕТО
Кооператив: Кооперативите нямат ясно разписани стандарти що се отнася до храненето. В някои се поръчва кетъринг или детска кухня, в други всеки си носи в кутия и се поръчват само плодовете и следобедната закуска. В трети се готви от членовете по предварително създадено меню (например понеделник – бобови, вторник – безмесно, сряда – с месо, четвъртък – риба, петък – паста). Минусът на готвенето от родители е, че не винаги успяваме да осигурим идеално разнообразие, предимно откъм месо. Но плюсът е, че всяко семейство се храни различно, често използваме различни продукти и от тази гледна точка децата опитват неща, които не се приготвят в дома им.
Обядът в кооператива протича по следния начин:
Децата вадят прибори и чинии и подреждат масата. Учителките стоплят и разпределят яденето, децата помагат. Всички, заедно с учителките, сядат на масата. Всеки яде колкото му душа иска. Има дни, в които П е на салата, докато В иска да й сипят три пъти допълнително. На другия ден ролите са разменени. И в това няма нищо лошо, защото учителката знае и вижда, че всеки си има своите моменти. На М не й е било вкусно яденето днес, затова набляга на хляб, салата и гарнитура. К пък се оля, тези спагети със сос са толкова трудни за ядене, но той иска и успява да ги улови сам на вилицата.
Държавни детски градини/ясли: Кухнята определено е вкусна, приготвя се под строг контрол. Много кухни вече вкарват доста разнообразни продукти и избягват нишестето, добавената сол. Закуските все още куцат, тъй като се набляга на кисел, кремчета с нишесте или филии със сладко/пастет и чай. Но и тук определено се работи по въпроса, особено покрай инициативи като Food Revolution Bulgaria и дейността на Маги Пашова.
По отношение на процеса на хранене обаче имам своите забележки. Децата масово се слагат на масата с лигавници, върху които са поставени купичките., за да не се цапат. Никой обаче няма наблюдения върху предпочитанията на децата. На едни може да не им е вкусно, на други да не им се яде. Трети да искат допълнително. Четвърти иска да се храни сам, но се олива и оцапва. На малко места децата имат свобода в това отношение.
Свободата да ядат колкото и каквото поискат е нещо, на което се набляга в кооперативите и някои частни градини и ясли.
Децата, като истински хора, са на настроения – един ден имат апетит, друг не. Днес храната им харесва, утре – не, а това е съвсем нормално. Разбира се, ако детето ви съвсем тенденциозно отказва храна, или пък обратното – яде прекалено много, учителят ще обърне внимание и ще ви каже. Но, ако днес В е яла само супа, но вчера е искала допълнително от кюфтетата, това не е никакъв проблем.
Също така, в държавните детски градини и ясли има два проблема, по които не се работи особено активно: масово се използват пластмасови чаши за еднократна употреба. Това е с оглед на хигиената, но не е изобщо добър урок за децата – пием и хвърляме. Освен това, не се използват вилици и ножове. Също разбираемо, с оглед на броя деца в група, но изключително неадекватно спрямо средата, в която живеем. Заради факта, че единствения прибор е лъжицата, повечето храни са кремообразни.
.
В частните ясли и градини положението е доста различно, защото децата също участват в целия процес – от сервирането до отсервирането, биват оставяни да ядат сами, а ако не могат – им се помага. Последното е нещо, за което учителките в детските градини, са правили забележки на не една и две мои приятелки.
ЧАСОВЕТЕ ЗА ХРАНЕНЕ И СПАНЕ
Кооператив: Ако сте майка и сте кърмила детето си,ще знаете, че точни часове няма. Никой не може да нагласи биологичния си часовник спрямо нашето измислено, земно време.
М днес огладня още в 11. Затова й сложиха по-рано да хапне обяд, след като отказа да замези с морков. Обядът е според общото състояние на децата. Да, обикновено се върти около един конкретен час, но никога не е бил точно на секундата. Ако децата са се заиграли хубаво навън никой няма да ги прибере точно в 12ч, защото им е време за ядене. Учителките ще ги ориентират към процеса и в 12.30 ще са на масата. Всички. Един ще реже салата, докато друг слага чиниите и след малко ще обядват дружно. При спането е подобно, но се гони точния час, защото всички знаем колко чувствителни са децата на тема сън. После обаче всеки спи, колкото си иска. Ако не спи отива с едната учителка в другата стая да играе тихо. Който стане го очаква закуска.
Държавна детска градина/ясла: Разписанията в детските градини са като в казарма, но отново можем да си обясним нуждата от строг режим с наличието на толкова много деца. 20-26 хлапета на по 2, че дори и 3-4-5 години, много трудно се контролират. Факт е, че децата имат нужда от режим, но до толкова, че да знаят кое след кое следва, в един ориентировъчен час. Основният проблем тук на държавните детски заведения е часът за спане. Спи се между 13 и 15ч. Кой спал, спал. Който не спи, да си лежи на леглото и да не издава звук.
Частни детски градини/ясли: Наблюденията ми сочат, че обядът е малко по-късно в сравнение с държавните заведения, което позволява на децата да се изморят хубаво преди това, да обядват спокойно и около 13.30 да са по леглата.
ОТЗИВИТЕ
Кооперативът: Рядко ще чуете “Яде, спа, игра” като обратна връзка. По-скоро ще ви кажат с кого се е скарало. Или с кого е играло, за какво се е тръшкало преди обяд. Кооперативите, а и повечето частни ясли и градини, имат възможност да ви предоставят детайлна информация за това какво се е случвало с детето ви през деня, какви емоции са разтърсили света му, изпращат снимки. Причините за това са броят на децата в групата и отдадеността на учителките. Всеки ден знам какво се е случило с дъщеря ми, кой я е ядосал, тя как е реагирала, колко е спала, какво и колко е яла. Това го научавам устно, когато я прибирам, и с писмен репорт по мейла вечерта.
Учителите имат наблюдение върху всяко дете.
Това е основният плюс на малките групи. Знаят се всички подробности – от това какво обича да яде, на какво да си играе, до това как ще реагира в дадена ситуация. Знаят, че когато детето ви е станало прекалено рано, то ще бъде раздразнително до обяд, ще иска да му се четат повече книжки и може би ще заспи трудно.
Частни детски градини/ясли: В допълнение към горното, много частни градини имат практика да правят албуми на родителите, табла със снимки, за да не изпускате и миг от деня на отрочето си.
Държавни детски градини/ясли: С оглед на факта, че често детето се приема/предава на входа и няма особено много време за “празни” приказки, ще ви съобщят само ако има нещо притеснително. Не се отчита факта, че вие, като родител, искате да знаете всъщност как е минал деня на детето ви… Особено ако то не може хубаво да говори и не разчитате на достоверност в разказа му:) За щастие, в държавните градини също все по-често се пускат снимки в групите, дават се отзиви от учителите (предимно онлайн), което е чудесен прогрес в това отношение.
СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕТО
Кооператив: Програмата е плаваща. Тя се съгласува с родителите и подлежи на промени спрямо настроенията на децата. Има няколко външни занимания – музика, английски, йога. Ако едно дете, обаче, в даден ден не е настроено на вълна йога, то просто бива оттеглено от заниманието, с цел да не пречи. Ще излезе с едната учителка, ще си играят на нещо друго. Ако на някой друг му стане скучно, ще излезе и той. Никой няма да им се скара, или пък да им каже да пазят стоят мирно.
Няма рисуване в 10. Има „Деца, рисува ли ви се?“. Ако кажат не, то учителят предлага друго. В свободата си децата всъщност са доста ангажирани, успяват много добре сами да си измислят какво да правят, тактично насочвани от учителите.
Интересното е, че не са затрупани с ангажименти. Има дни, в които всеки прави каквото си иска и всъщност един страничен наблюдател вижда колко добре могат децата да играят с въображението си. Едни ще се оттеглят да редят пъзел, други ще разглеждат книжки, трети ще се катерят или ще играят на майки с деца. Имат свободата да си измислят, групират, играят колкото и където си поискат. Това им помага да се справят със скуката, да вземат живота си в своите ръце, да вземат самостоятелни решения. Разбира се, и в кооперативите, както навсякъде, родителите се грижaт децата да имат на разположение различни дейности. Така днес учителката ме помоли да занеса тесто, вместо хляб, за да може да си омесят сами питки. Следобеда са оцветявали мидички, като след това са си изчистили масата от боите, а после са изхвърлили от пясъчника всички счупени играчки. Утре ще имат йога.
За някои родители обаче е важно детето да е плътно ангажирано с дейности. Ако сте такъв не забравяйте, че децата преживяват свръхнатоварване на сетивата заради прекалено много ангажименти, дейности, джаджи, прекалено много избори и информация. Превъзбуждат се, стават нервни, не умеят да играят сами и да се справят със скуката, да развият въображението си.
Държавни детски градини/ясли: Тук се залага основно на организацията, за да има предвидимост и спокойствие по време на деня. Предимството на това е, че децата се сблъскват с множество различни дейности, но пък нямат особена свобода как да организират сами ежедневието си.
Друго предимство на градините спрямо кооперативите са множеството допълнителни занимания: изобразително изкуство, балет, карате, модерни танци, народни танци, плуване, футбол, театър…. Можете да запишете детето си на всяко едно от тях и да сте сигурни, че по цял ден има какво да прави и опитва, като дори не напуска сградата на детската градина.
Частни детски градини/ясли: В тях няма толкова много занимания, колкото в държавните градини, заради липсата на материална база. Залага се предимно на организирани приложни занимания, йога, слушане на песнички и игри на двора.
ТАКСАТА
Кооператив: Цената на месец е нещо средно между 250-450лв през лятото и 350-550лв през зимата (заради отоплението). По-евтино излиза от повечето частни детски заведения, но е в пъти по-скъпо от държавните. И откъм пари, и откъм ангажименти. Всеки месец родителят, отговорен за счетоводството, прави разчет и изчислява сумата на база на разходите за месеца. Колко се плаща на учителите, колко има за консумативи (сапун, тоалетна хартия), колко за извънредни – отпушване на канала в банята, и колко за майката на М, която купи дъска за рисуване. Разделя се по равно и затова таксата варира. При отсъствие на детето – отново дължите колкото ви се е паднало. Не се изискват бележки от лекар или родител. Просто уведомявате учителите и останалите родители. При по-дълго отсъствие (повече от месец, два, макар и да се случва рядко) е въпрос на договорка, но в повечето случаи отстъпката е под 10%.
Държавна детска градина/ясла: Около 60лв на месец. Ако детето ви не е ходило цял месец до скоро се дължеше някаква минимална административна такса, но вече я няма. Ако отсъства винаги се изисква извинителна бележка. При завръщане след по-дълго отсъствие се изисква и бележка от лекар, че детето е здраво, както и някои изследвания. Често градините събират на няколко пъти в годината “дарения”, с които се закупуват играчки и консумативи.
Частна детска градина/ясла: Таксата е обикновено 400+ лв, не се изискват допълнителни пари за играчки и материали. Всичко е включено и е еднакво всеки месец. При по-голямо отсъствие има известна отстъпка (на някои места до 50% от таксата), обикновено се изисква бележка при връщане в детското заведение, но само при по-дълго отсъствие.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ АНГАЖИМЕНТИ
Кооператив: Всичко е на доброволни начала, но всеки родител има своите отговорности спрямо средата. Един отговаря за счетоводството, друг зарежда консумативи, трети уговаря допълителните занимания, четвърти редовно преглежда за счупени играчки и скъсани книжки. Идеята е, че ние сами се грижим за средата на собствените си деца и от нас зависи в какво място, с какви хора, ще израснат те.
Какви са основните плюсове в това отношение? Единият е че вие, родителите, имате контрол над абсолютно всичко, което се случва с и около детето ви. В зависимост от мястото, което изберете, можете да промените от играчките до програмата. Децата се отглеждат по-либерално, повечето кооперативи следват принципи, според които детето се третира като голям човек, има право на мнение и свобода на избор. Основният минус са финансите и повечето ангажименти.
Държавна детска градина/ясла: Какви са основните плюсове на държавните детски градини?
Няма нужда да се занимавате с каквото и да било. Просто отивате сутрин, оставяте детето, минавате следобеда и го прибирате. Плащате си таксата, някоя друга стотачка допълнително 1-2 пъти в годината (за играчки, телевизор. Да, има телевизор) и готово.
Основният минус – не сте особено запознати с това какво се случва вътре и нямате контрол над процеса. Това за някои е плюс, всъщност… 🙂
Частна детска градина/ясла: Какви са основните плюсове на частните детски градини?
Както при държавните, няма нужда да се занимавате кой знае колко много с организация. Плюс е, че децата обикновено са малко или поне са разделени на малки групи, има поне 2 учителки на 6-7 деца. Хлапетата излизат повече навън, често се организират екскурзии и външни занимания. Често се подменят играчки, купуват с материали без да се ангажирате вие с това.
