Децата се раждат бунтовници – разрушават статуквото и чупят рамките от ден първи. Подлагат всичко на съмнение, търсят логиката във всяко едно действие и не се задоволяват с дежурния отговор “Просто защото така”.
Докато са съвсем малки, те разбират някои от установените правила на поведение, както и думата “Не”, но не винаги усещат нашите намерения зад забраните, които налагаме. Едновременно с това, някъде около годинката започва все по-силно да се оформя чувството за собствена значимост и детето подлага на съмнение или отпор всеки наш отказ да му кооперираме. ​

Нека си поговорим за правилата. Тези закони на обществото ни, които ни помагат да живеем в мир с обкръжаващата ни среда. Нужните забрани и условия, които хем ни защитават, хем на пръв поглед нарушават свободата ни.

В един момент ние, като родители, осъзнаваме че нямаме обяснение на една голяма част от нещата, които позволяваме да ограничават живота ни.
И в този момент попадаме в окото на торнадото, защото хем искаме да има ред и дисциплина, хем самите ние не сме сигурни как и кога да ги наложим. Объркани сме, а децата ни, усетили това, се възползват с всички средства. И започва една борба за надмощие, борба в която няма правила, всеки се бие с каквото хване, когато хване и в един момент нервите ни не издържат и се получава срив.
За да избегнем това трябва да си позволим да останем насаме сами и да помислим рационално над това какви трябва да са правилата вкъщи, навън и, най-важното, да се спазват от всички.
В много семейства правилата са само за децата, защото родителите са по-големи, винаги знаят. Но децата не се учат от забрани и условия, а от примери.

Когато създавате правилата е важно да не забравяте, че децата съвсем естествено ще се противопоставят на всичко. Тяхната работа в първите години от живота им е да грабят сами с пълни шепи и да подлагат всичко готово и необяснено на съмнение. Когато видите, че някои от забраните и условията ви не минават пред малките – замислете се. Дали има смисъл от тях? Дали не пропускате нещо? Дали са нужни? Влезте в обувките на децата си, вижте нещата през техните очи и всичко ще се нареди.

Започнете с въвеждането на правила в мига, в който детето започне да ходи свободно. Именно тогава то получава най-основното умение, нужно му да опознава света.
Обезопасете света му – вместо да налагате забрани и да крещите при всяко нарушение, заключете важните шкафове, махнете чупливите предмети от ниските рафтове. Както се казва, направете дома си kid friendly, но не прекалено.
След това си задайте въпроса – кои са нещата, които защитават живота на семейството ми?
Отговаряйки искрено на този въпрос ще можете да създадете списък от неща, нужни за оцеляването ви. Точно както работи природата.
Децата, много по-добре от нас знаят как да се пазят, но едновременно с това са завладяни от желанието да изследват света и пропускат някои важни правила. Ние трябва да сме до тях, за да ги подкрепяме, без да спираме пътя им.
Правилата се създават в момент, в който всички сте спокойни. Няма смисъл да налагате забрани по време на скандал или истерия – никой няма да ви чуе.
Когато обстановката го позволява, обяснете спокойно, подробно, какво и защо ще се случва от тук нататък. Дайте на детето възможност да изрази мнението си, изслушайте го. Направете така, че да го убедите в правотата си. Ако не успеете – значи бъркате някъде по трасето.
Вместо да използвате заучени фрази от рода на “Защото така” и “Защото така казвам аз”, помислете къде грешите и потърсете решението.
Децата много добре разбират и ще им направите голяма услуга, ако обяснявате като папагали какво стои зад всичко. Използването на реплики като гореописаните им пречи, защото хем не разбират какво се случва, хем започват да гледат на вас като на фалшив авторитет и да чувстват страх. Вместо това ги накарайте да изпитват респект към фигурата на родителя.
Когато все пак някое правило се наруши – не се карайте, не бъдете груби, а се опитайте да обясните нещата през смях. Децата по-трудно слушат емоционално лабилни хора, имат нужда от спокойствие, за да разберат логиката зад нещата.

Не си мислете, че липсата на правила щади децата. Съвременните родители все по-често попадат в капана на свободията и си мислят, че щастливите хора нямат нужда от граници. Когато липсват дори елементарни правила или в създадените няма последователност, детето усеща, че родителят му не се грижи за него. Чувства се объркано, защото не знае какво следва, не е запознато с основните закони на съвременния свят и израства нервно, истерично. Не може да различи границата на това кое е приемливо и кое не, защото му липсва ключов житейски опит. Трябва да направим всичко по силите си, за да запознаем децата с правилата, нужни за оцеляването им и да ги спазваме винаги:
*Ножът се държи за дръжката, острието не се пипа с ръце и се използва само за рязане на продукти. Може да ползваш този детски нож засега.*

*Ръцете се мият веднага, щом влезем вкъщи, както и преди хранене, за да отмием лошите бактерии и да не се разболяваме.*

*Зъбите се мият два пъти на ден, за да са чисти и здрави. Ако остане храна по тях има риск от образуване на кариеси, което разболява зъбките.*

*Храним се на масата, в пълно спокойствие, за да позволим на коремчето да обработи правилно храната ни. Ако се движим – стомашния сок няма да си свърши работата.*

*В рейса първо изчакваме всички да слязат и след това се качваме ние – за да не се загубим и да не ни смачкат.*

*Навън се държим за ръце, докато вървим по тротоара. Когато има много хора сме близо един до друг, за да не се изгубим.*

*Пресича се само на зелено – червеното означава “Стоп, минават коли”.*

*През зимата се носят дебели дрехи, за да ни пазят топло. *

*Плодове не се ядат за десерт, защото имат много вода, започват да ферментират в стомаха и нарушават процеса на храносмилане.*
Рисковете при подобни обяснения са, че в зависимост от това на каква възраст е детето ви, може да получите в отговор десетки въпроси, свързани с изказването ви.

Може да забравите за:
*Не може да носиш тази играчка, защото така (прах я скоро и не искам да я цапаш).*
*Не се излиза в парка с тези обувки. (чисто нови са и не искам да се цапат на пясъка). Тук само ще вметна: ще си поговорим и за това как да научим децата да пазят. Но те нямат същото отношение към вещите като нас и не разбират нищо от това, което им говорим, когато обясняваме за официалните си обувки….*
*Не се яде кисело мляко с яхнията (защото на мен не ми харесва).*
*Не се тича бързо (защото ме е страх да не паднеш).*
*Не се яде с тази вилица (защото имаш друга, която сме купили само за теб).*
*Не се излиза с яке за дъжд, когато не вали.*
*Супата не се яде с вилица (защото ми се струва много трудно).*

Когато срещнете трудност, се сетете за златното правило: Всяко “Не” има нужда от своето “Да”.
*В колата се возиш в столче, с колани, но когато спрем може да поседиш малко на предната седалка. *
*Боклуците от земята не се лапат, но може да ги проучиш с ръчички.*
*Навън се държим за ръце, докато вървим по тротоара, но в парка може да си потичаш на воля. *

Дайте си сметка за това кои са нещата, които са важни за вас и защо детето трябва да се съобрази с тях. Също така разберете кое е важно за него и се съобразете с това. Едва тогава ще можете да добавите и друга категория правила – тези за комфорт. Те са важни, за да се чувствате добре, не трябва да са много на брой и трябва да се спазват от всички. Когато вие, като родители, показвате уважение спрямо децата си, те ще се държат по същия начин с вас.

*Мама прави упражнения всяка вечер и никой не я притеснява в този момент.*
*След баня се сресваме и мием зъбите.*
*Когато някой говори по телефона, не го притесняваме. *
*Когато двама души говорят, не ги прекъсваме, а изчакваме.*
*Четат се само по две книжки преди лягане.*
*Дрехите за другия ден се приготвят от предната вечер. *

Все пак, понякога се случва правилата да се нарушават. Без значение дали сте виновни вие или децата, трябва да обърнете внимание на случилото се. Малките не винаги успяват да спазват нормите, усещат, кога са направили нещо неприемливо за мама и тате и това ги разяжда отвътре. Помогнете им да си извадят поуки от ситуацията, не ги винете. И запомнете, че когато вие подхождате с уважение към децата си, те ще ви отвърнат със същото. Нека когато има правила, те да са за всички, без изключения.
Запомнете, че в живота на детето трябва да има и достатъчно възможности за свободен избор. Установете моментите или местата, в които то може само да решава и да следва посоката си. Защото, ако за всичко се опитвате да е по вашия начин, то рано или късно детето ви ще скочи срещу ва, водено от нуждата да бъде свободен индивид.

​