За привързаното родителство и привързаната двойка. 
Почитател съм на методите на привързаното родителство. Това е система, която се основава на взаимната обич, доверието, близостта между родителите и децата. В същността на този метод е това детето да усети, че има на кого да разчита, когато се чувства безпомощно и беззащитно. 
Но с годините осъзнах колко е важно към привързаното родителство да добавим привързаната двойка. Да не забравяме за страстта към семейството, но онова, основното – създаденото от мъжа и жената.​

​Много жени, когато станат майки, се отдават изцяло на грижите за детето. Няма как да е иначе, нали природата така ни е устроила – инстинктите ни работят основно по програмата „пази поколението“. Хормоните ни бушуват, физически и психически се нагласяме, често бавно и мъчително, към новото ежедневие. От нас самите зависи животът на новия човек. Налага се да пренаредим приоритетите си, да променим навиците си.
И някъде по пътя много често забравяме от къде сме тръгнали.
Забравяме, че на първо място сме индивиди – всеки сам за себе си, мъж и жена. Със своите потребности, виждания, мечти. След това сме двойка, създадена от любов и чиито плодове сега берем. Накрая сме семейство, с всичките му радости и несгоди. 

Майките лесно загубваме жената в себе си някъде по пътя. Обещаваме си, че ще я оставим за малко и ще се върнем към нея когато детето поотрасне, но често забравяме за това обещание. Не поглеждаме назад и когато някой или нещо ни напомни за този образ, забравен назад, ние изпитваме вина. Чувстваме се предатели спрямо себе си, а и спрямо околните. И заедно с това правим опит да привлечем обратно образът на жената към себе си, но често без успех. Искаме разрешение, когато ни се излиза с приятелки. Чувстваме се длъжни спрямо бита в дома и половинката. Сякаш извършваме най-големия грях, когато караме бащата да гледа детето за уикенда. Ролята на жената само в къщата ли е?

Жената на първо време е грациозна, красива и нежна пазителка на дома. Но не на парцала и прахосмукачката, а на равновесието и мира в него. Тя е смирена, но не примирена. Според много древни култури тя прави семейството щастливо или нещастно – от нея зависи балансът. Уверената жена излъчва сила, авторитет, стабилност. 

Грижете се за себе си. Това да си обърнете внимание, особено тогава, когато усещате, че имате нужда от него, не е егоизъм. От любов е – към себе си и към близките. Никой мъж и никое дете не искат до себе си изморена, отегчена, прегърбена от ежедневието любима. Мъжът има нужда от любовница, а детето – от пример за подражание. Както от страна на майката, така и от страна на бащата.

​Същото, което казах за жените, важи и с пълна сила за мъжете. Не им се сърдете, че искат да се видят с приятели. Не им спестявайте задълженията, но и не лежете изцяло на плещите им. А вие, мъже, помислете хубаво над това какви искате да бъдете в очите на децата си. Изморени, незаинтересовани и егоцентрични, или любящи и разбиращи? Проявата на емпатия е в основата на здравото семейство. А то е второто най-важно нещо в живота ви в момента.

Някъде измежду купчините с грижи, битовизми, пелени, пюрета, колики, зъби, пране, работа, остава връзката между мъжа и жената. Тя заспива заедно с бебето. Някои я прибират на тъмно в гардероба и я вадят на годишнината от сватбата или на рождения ден на детето, също като най-красивият тоалет, с който разполагат. След това я прибират и отгоре отново трупат: сметки, салфетки, купи ли мляко, ще гледаш ли детето.
Майката се впива в отрочето си като най-естествен избор – та то е единствения човек на земята, който ще я обича безусловно. А бащата… той търси жената. Парадоксът е, че и жената търси мъжа, но често и двамата, забравили за себе си, не се намират.

Най-важното нещо за детето е щастието на майката и бащата. За него те са всичко! То съществува благодарение на тях и усети ли, че нещо клати равновесието, детето изпада в паника. То става нервно, объркано. Хваща се като удавник за всеки един от двойката, но поотделно. Търси баланс, чуди се къде ще бъде неговият спасителен остров. Тъй като вижда, че двойката преживява разединение, то се опитва всячески да намери своето място в живота – ту при майката, ту при бащата. В този момент, каквото и да тревожи семейството, то ще започне да се проявява все по-силно. Пукнатината ще се разширява, детето все по-устремено и притеснено ще се чуди на коя посока да отиде. „Ти обичаш бебето повече от мен“, или „То иска теб, мен не ме отразява дори“. Следват куп обвинения от рода на „Това е защото ти не се грижиш за него“ и в един момент това се превръща в рутина.
А някъде там, още преди да сте си казали „Не виждаш ли, че съм изморена“, можеше да си поговорите. Всъщност, и сега може, никога не е късно.

Може да си обещаете никога да не забравяте за себе си и да се грижите за собствените си тяло и психика на първо място. А след това да се погрижите за вас като двойка. Да намирате поне няколко часа седмично, в които да си говорите. Да не миете чинии, да не пускате пералня, да не ходите на пазар или на гости при роднини. Просто да си обръщате внимание.

Много семейства се оправдават, че няма кой да им гледа детето, че нямат нужда, но истината е, че всяка двойка има потребност да бъде такава. Иначе от „ние сме семейство“ се превръщате в „отглеждаме детето си заедно“. На някои просто им стигат няколко часа, други се нуждаят от цял уикенд за да поддържат искрата помежду си. Грижейки се за здравословната семейна среда, вие показвате на детето си какво е да изпитваш любов, уважение, разбиране.
За мъжете е особено важно да прекарват своите няколко часа или дни с жените си след появата на бебето. Ще кажете сега, че много ги жаля, но те най-много страдат и това е доказано от редица психолози. Изпитват истинска ревност, макар и да е против волята им. Изведнъж хем са изместени на заден план откъм внимание, хем сякаш губят части от любовта на любимата си. Но на една жена, станала майка, отнема малко време да пренареди приоритетите и да осъзнае, че детето търси оцеляване. А за него това е семейството – мама и тати.

​Затова, колкото и да е трудно да оставите детето си, направете го.
Излезте между храненията, отидете на фризьор, в парка, пийте чай с приятелка. След това се разходете с мъжа си. И си създайте рутина – просто за да сте сигурни, че няма да забравяте за себе си и един за друг. Обещайте си и винаги спазвайте обещанията си. За да може един ден от вашата връзка с любов да се роди човек, който да може с лекота да се грижи за себе си. Защото важният си ти.