Да си родител е работа на 24 часова смяна, седем дни в седмицата, която за мнозина от нас се комбинира с работа на още едно място през делничните дни. Родителстването е свързано с много натоварване, често предимно психическо, което понякога се натрупва и ни превръща в мини, които да избухнат стъпи ли някой върху тях.
Можем да сме изключително хрисими, когато сме доволни и отпочинали (също като децата си), но да не си ни на пътя, ако сме гладни, жадни, изморени, схванати или ни се спи (също като децата ни).
Приготвих кратък наръчник, който да ви помогне в онези моменти, в които ви се иска да изпуснете парата, но за съжаление без да искате го правите върху собственото си дете. Тогава, по неведоми причини, попръжните се леят от нас като лава от вулкан и нанасят сериозни поражения върху този, който има късмета да се окаже в радиуса на бедствието. Именно в тези моменти от устата ни излизат изрази, които в спокойно състояние бихме определили като пълно безумие, безсмислици. Те само сигнализират за това, че сме в безизходица и сме забравили да включим преводача, който ни помага да разберем какво всъщност иска да каже детето ни.
Внимавайте с тези реплики!
„Не се дръж като бебе“
Кога я казваме?
Когато вече порасналото ни дете (а понякога някои родители я използват дори спрямо все още малки) се лигави, говори на бебешки, тръшка се, нервничи.
Защо я казваме?
Защото вече сме надраснали бебешкия период и разчитаме на малкия човек да се държи като малко по-зрял.
Защо детето се държи като бебе?
Причината деца, минали отдавна периода на гукането, сричането, мрънкането и активното лигавене и циврене, да се държат „като бебета“ е регресът. Естествен процес, който се случва тогава, когато се чувстват незащитени – имат нужда от допълнителна доза внимание, любов, ласки. Или просто да се отпуснат, да релаксират. Те се връщат към онзи момент, в който любовта на мама и татко е била безусловна, безкрайна, нетърпяща отлагане. Тогава, когато всичко е било позволено. Много често регресът се случва при стресови ситуации, след напрегнат ден или просто в момент, в който детето се чувства заплашено. Реплики от рода на „Не мрънкай“, „Не се дръж като бебе“ обикновено могат само да навредят, напомняйки на детето, че на бебетата им е позволено да хленчат и с това да засили чувството за несигурност. В същото време налага на детето едно поведение на по-сериозен, по-зрял човек, отколкото всъщност е, което в бъдеще може да доведе до неспособност да релаксира и да изпуска напрежението.
Алтернативата?
Говорете. Обяснете с прости думи кое не ви е приятно и защо. Прегърнете.
“Иска ми се да ми обясниш спокойно”
“Би било хубаво, ако вместо да се тръшкаш, разкажеш с думи”
“Когато говориш през сълзи ми е трудно да разбирам”
Ако сте прекалено изтощени или изнервени и не ви е до приказки – по-добре замълчете. Детето ще ви разбере.
„Да си виждала Ани да се държи така“
Кога я казваме?
Когато детето е направило или казало нещо, което според нашите виждания към момента или според нормите в обществото е неприемливо и невъзпитано.
Защо я казваме?
Защото нямаме капацитет в момента да вникнем дълбоко в ситуация, в която нашето дете не отговаря напълно на изискванията ни или тези на общвството. Когато не ни се занимава особено много да анализираме поведение, което ни се струва неприемливо.
Какво означава и как реагира детето?
Сравнението за някои е градивно, спусък, който изстрелва напред и нагоре, но за повечето от хлапетата в ранна детска възраст е пагубно. При по-малките тази реплика значи само едно „Аз не съм толкова добра, колкото Ани“. Някои се затварят. Други се озлобяват и започват да се доказват. Трети започват всячески да се опитват да са като Ани. Но при всички случаи детето не е научило урока си и не е разбрало какво в поведението му не е добре според родителския авторитет. То просто иска да е като Ани, защото Ани е супер!
Алтернативата?
Спрете за миг и анализирайте ситуацията – поведението на детето и вашата реакция. Дръпнете детето настрани, помолете го (ако може) да обясни защо се държи така. Дайте си сметка защо за вас е неприятно и обяснете по начин, по който не съдите. Ако се налага използвайте клишета от рода на “не е възпитано”, “не мисля, че на другите би им било приятно” и тн. Ако детето е малко и не може да ви обясни защо се държи по даден начин, просто го разсейте и прегърнете. Отново му обяснете какво в поведението според вас не е приемливо. Но не слагайте етикети – “Държиш се лошо”, “Не се прави така”. Проявете емпатия: “Ако имаш нужда да си изкараш яда или да ти обърнат внимание, по-добре ела при мен, гушни се и си поплачи”.
„Така и не се научи“
Кога я казваме?
Когато детето е направило или казало нещо, което ние броени пъти преди това сме му казвали да НЕ прави или казва. Защото детето е направило нещо, което ние броени пъти сме му казвали да НЕ прави. Или е прекъснало разговора ни по телефона, след като сме му правили десетки забележки във времето да не го прави.
Защо я казваме?
Защото сме на ръба на силите си от повтаряне, правене на забележки, изморени сме от работа и нямаме капацитета нужен за да вникнем в ситуацията по адекватен начин.
Какво чува детето?
Знам, че за много от нас е изтощително и обезкуражително да обясняваме, анализираме, подкрепяме, а в един момент да срещнем отпор – уж разбиращото дете сякаш е изтрило всичко, за което сме си говорили, от съзнанието си и отново не спазва правилата в семейството или се държи неприемливо. При децата обаче трябва понякога да се повтаря като папагал, но не и с цената на собственото ни психическо здраве. Всъщност, когато сме на път да употребим тази или друга реплика от този списък, а нямаме капацитет да се успокоим и да обясним, по-добре да замълчм.
„Така и не се научи“ за детето означава „Усилията ти са напразни“. Целият му труд е отишъл на кино, изпарил се е в тази единствена секунда, минута, в която то си е позволило да се отпусне повече, да забрави, да се разсее, да не мисли за правилата и за това какво се е уговорило с мама и тате. Замислете се, колко пъти сте били в ситуации, в които можете да кажете на себе си „Така и не се научи“?
Алтернативата?
Когато поведението на детето поражда у вас импулса да изкрещите “Така и не се научи”, “Не се ли разбираш от дума”, “Колко пъти трябва да го обяснявам”, това е знак, че ви е време за урок по търпение. Да, същия този, който се опитваме да преподаваме на децата си непрекъснато. Помислете за всички онези пъти, в които вие правите или казвате нещо, което много добре знаете, че не е уместно. Детето, също като вас, понякога е разсеяно, уморено, няма търпение, забравя. Единственото, от което човек има нужда в подобни моменти е не да му се натяква колко е разсеян и как не запомня, а да му се напомни, че има капацитета да се промени.
“Виждам, че се опитваш, но този път не се получи. Пробвай пак”
“Понякога хората правят грешки, не спирай да опитваш”
“Разсеян ли си? Защото ми се струва, че забравяш основно правило вкъщи. Моля те си спомни”
„Не се прави на много разбираща“
Кога и защо я казваме?
Когато не ни се занимава да обясним нещо по начин, по който детето да го разбере. Забравяме, че абсолютно всеки аспект от живота ни е валиден и за децата, просто понякога трябва да се смели на по-разбираем (но не бебешки) език.
Какво чува детето?
„Аз не ставам“, „Аз не разбирам“. Отварят се вратите на комплекса за малоценност. Детето започва да се съмнява в способностите си. След време може да спре да се интересува от света около него – ще се загуби естествения стремеж да учи и да изследва. Ще започне да се прикрива – дори да знае нещо, ще си мълчи, за да не бъде контрирано. Няма да е сигурно в уменията си.
Реплики от рода на “Още си малка за това” са перфектен начин да създадете мъж или жена, които винаги ще се държат и чувстват като малки деца. Като порасне този човек най-вероятно ще си търси партньор, който да го обгрижва като родител и да бъде зависим от него.
Алтернативата?
Ако не ви се обяснява репликата “По-натам ще ти обясня” е достатъчна. Тя ще покаже на детето, че всъщност има надежда да разбере за какво става дума, ще го накара да прояви търпение до заветния момент (който, ако забравим, може да не се случи изобщо, но…), ще възбуди любопитството му.
„Всичко правим за теб“
Кога и защо го казваме?
Когато изпитваме несигурност. Когато ни се струва, че услията ни са напразни. Когато искаме да се почувстваме ценни, желани, подкрепени.
Какво чува детето?
След тази реплика детето буквално чува само едно: „Заради мен мама и татко страдат“.
Без значение каква е цялостната картинка, тази реплика моментално се настанява в детския мозък, заедно с огромно количество вина. Вина, че е предизвикало дискомфорт на родителите си. Че те са положили жертви за него, а то не им се е отплатило. Това е една от най-опасните реплики от родители към деца, която употребявана многократно може да потисне сериозно детското съзнание, да превърне хлапето в тийнейджър или възрастен, който носи огромно бреме и винаги ще се съобразява с другите, защото ще се чувства виновен.
Алтернативата?
Просто говорете за чувствата си: “Понякога ми се струва, че всичко, което правя, е напразно, Иска ми се да знам, че този диван ще оцелее още няколко години, положила съм усилия, за да си го купим”. Децата оценяват и много добре разбират, когато споделяме с тях, а не ги съдим и обвиняваме.
„Нямаме пари сега за това“
Защо и кога го казваме?
Вероятността да го кажем, защото наистина нямаме пари, е огромна. Но не бива да наблягаме върху този фактор, когато говорим с децата. Стане ли дума за пари и купуване на играчки и лакомства трябва да подхождаме много деликатно и внимателно да намерим златната среда между имам и нямам.
В интерес на истината, обаче, повечето родители използваме репликата “Нямаме пари сега за това”, когато не искаме да купим на детето желаното нещо защото ни се струва вредно, безсмислено, излишно скъпо и т.н.
Какво чува детето?
“Няма да получа това, което искам. Може би сме бедни? Може би не, защото тате миналата седмица си купи това, което искаше. Най-вероятно не ме уважават.”
Алтернативата?
Трудно е, но трябва да кажете истината. Стигне ли се до въпроса за парите бъдете болезнено откровени с децата. Това е начинът да започнете да им преподавате важни за тях уроци по финанси. Кажете им, че онази кукла от рекламата всъщност струва толкова, колкото биха стрували сладоледите за цяло лято. Дайте на детето възможност да избере – кукла или сладоледи в продължение на 4 месеца? Обяснете му, че вместо желираните бонбони до касата може да си вземе няколко банана или, в случай че преминаването в здравословен режим не проработи, че за тези същите пари може да си вземе хубав шоколад. Понякога не можем да избягаме от нездравословното, от пластмасовите колички и топки, но винаги можем да намерим малко по-добра тяхна алтернатива.
„Не пипай“, „Не тичай там“, „Не стой на ръба“
Защо и кога го казваме?
Когато искаме да предпазим детето от нещо или някого, което смятаме за опасност, защото сме силно притеснени за здравето и живота му.
Какво чува детето?
Детето чува точно това, което казвате, но си го превежда като “Не мога”. С времето взимането на решения ще става все по-трудно – то няма да знае кое е правилно и кое не. Светът за него ще се превръща в едно все по-страшно място, с което, за съжаление, няма да знае как да се справи и ще търси съвети от всички – близки, приятели, непознати. Пасивните и безотговорни възрастни почти винаги като малки са чували поне по няколко пъти реплики от рода на “Не се доближавай до това куче, ще те ухапе”, “Не тичай, ще паднеш” и тн.
Алтернативата?
За много родители е изключително трудно, но трябва да оставите децата си да опитват. Единствените случаи, в които е редно да се намесите, са тези, които застрашават живота – когато детето тръгва да пресича улицата само, без да се огледа, когато наистина може да го ухапе седящото на тротоара куче…. Но в тези случаи трябва да запазите самообладание и да не се качвате на сцената с готови, заплашителни и категорични констатации. Използвайте случая да предупредите и да повдигнете самочувствието на малкия човек: “Мисля, че тази котка драска доста, съветвам те да я заобиколиш”, “Нали внимаваш, когато тичаш с джапанки?”. “Виждам, че искаш да се катериш нависоко. Тук не е много безопасно и аз се притеснявам. Ако искаш да те заведа на стена за катерене?”.
„Само ме ядосваш“
Защо и кога го казваме?
Когато имаме нужда от спокойствие и тишина. Тази реплика се появява в 90% от случаите, в които на детето му се играе, търси внимание, но ние сме на друга вълна и не ни се прави нищо друго освен да си почиваме или да се занимаваме със себе си. Едва 10% от поводите наистина са за яд и притеснения заради поведението на детето.
Какво чува детето?
“Ти нищо не правиш правилно”, “Отново се провали”. Това са буквалните преводи на реплики от рода на “Само пречиш”, “Само ядове създаваш” и тн. Ако родителите често използват тези думи говорят на детето за множеството проблеми и главоболия, които причинява, то рано или късно ще започне да си мисли, че светът би бил едно по-добро място без него. Като тийнейджър, а после и като възрастен, ще търси начини да се самоунищожи или нарани – психически и физически. Няма да има самочувствие. Та как да има, нали то носи само проблеми?
Алтернативата?
Отново се налага или да замълчите, или да говорите ясно и конкретно за своите собствени чувства. Без да намесвате поведението на детето и да го критикувате. “Иска ми се малко по-спокойно да говориш”, “Ако ти се подскача и крещи, тук не е много подходящо, ако искаш излез с баща ти на двора”, “Убедена съм, че ако внимаваш повече и си гледаш в лъжицата няма да разсипваш супата всеки път”, “Ще съм много щастлива, ако използваш салфетката, а не ръкава си и се стараеш да не се цапаш, докато ядеш. Изморително ми е да пера толкова много дрехи”.
Понякога децата подивяват. Правят бели, тичат като побеснели из къщата, която току що сте подредили. Кажете им, че не ви е приятно! Но не че не ви е приятно да тичат и беснеят, а че не ви е приятно да подреждате и само след 5 минути къщата ви отново да е с главата нагоре. Или просто приемете, че повечето къщи с малки деца са един малък увеселителен парк…. 🙂