Сравняваме се.
Да, дори и тези, които твърдят, че не го правят, поне няколко пъти в живота си са си задавали въпроса “Защо аз?”. Всичко се случва подсъзнателно, защото е абсолютно невъзможно от кратък прочит на нечия семейна история да разберем какво стои зад перфектната усмивка, изгладените дрехи, спокойните деца.

На всички ни би трябвало да е ясно, че дори и най-спокойната майка вика по децата си. Че дори и най-отдаденият баща казва “Не ме занимавайте”, че най-красивото момиче на бара понякога отвътре се раздира от тъга, а зад бизнесменът с яхта в Гърция стоят часове отсъствия от дома. 
За разлика от сравненията с непознати, познати и приятели, които често минават и заминават като силен вятър, онези, които ни напомнят за себе си в дома ни са способни много сериозно да разрушат хармонията и спокойствието на семейството.

Много често, подвластни на умората, недоспиването, битовизмите, които сякаш овладяваме, но изведнъж се изсипват в нова порция, ние започваме да гледаме в паничката на другия. Забравяме, че сме едно цяло и запяваме песента “Аз, Аз, Аз”.

Аз чистя, а ти си по цял ден на компютъра
Аз водя детето на градина, а ти седиш вкъщи
Аз сготвих, ти дори не се сети да измиеш чиниите
Аз ставам рано, а ти спиш до късно

Един от основните проблеми, заради които се стига до този момент, е че много семейства избягват да разпределят адекватно задълженията. Понякога мъжете мрънкат. Жените, от своя страна, не искат да търпят още едно мрънкане на главите си (признайте си, това на децата е напълно достатъчно) и се нагърбват с много повече от това, на което са способни чисто физически. Както знаем, един навик се нуждае от минимум две седмици, за да се създаде, което означава, че един мъж, чиято жена е вършила всичката домакинска работа за повече от 10 дни съвсем спокойно ще си признае и даже с гордост ще заяви, че жена му върти къщата. И той дори няма да се сети да се включи с нещо освен в моментите, в които не бъде привикан или не му дойде музата.
Има много жени, чиито мъже не мрънкат, но те самите са перфекционисти. Искат всичко да стане по техния начин, не оставят децата, защото не са сигурни, че ще бъдат измити с правилния сапун, отпред – назад, че ще заспят в точния час, че с тях ще се играе по определен начин. Да не говорим за прането – абсурд! То трябва да бъде сгънато по фън шуй и това е!
Тези жени всъщо понякога стигат до бърнаут, защото колкото и да искаш да контролираш, в един момент ти идва множко и трябва да си починеш. 
Мъжете, вкарани адекватно в семейното ежедневие, балансират чудесно. Както се казва в един мой любим виц – просто не е нужно да им се повтаря на всеки 6 месеца 🙂

Говорейки за мъжете, същото важи и за семействата с по-големи деца. И под по-големи визирам тези над 5 години. Те могат да си оправят леглото, да си направят закуска, да си измият зъбите или да се изкъпят. От нас зависи дали ще ги отгледаме като самостоятелни, отговорни хора. 

Въпреки това причина номер едно дори и в семействата, в които задълженията по домакинството са разпределени перфектно си остава у-мо-ра-та.
Тази досадница, която активно присъства в живота ни през първите няколко годинки след появата на новия човек.

Благодарение на нея ние забравяме за себе си. Искаме да бъдем чути. Да ни видят. Да ни кажат “Ти си важна”. Но какво се случва в семейство, в което и двамата родители са уморени и искат едно и също нещо от другия? Проблем.
Започва се една малка война – кой какво прави, кой с какво е допринесъл, кой колко спи, кой колко яде.

Повярвайте ми, тази сутрин, ставайки в 5.30 след почти цяла нощ кърмене и аз бях готова да събудя мъжа ми само и само да стане с мен и да се гледаме лошо в хола. Само че после се досетих, че той стоя до 2ч с едното бебе в хола, опитвайки се (явно успешно, щом се беше завърнал в спалнята) да го приспи. Хубаво е да се сравняваме, но нека бъде обективно.
Определено понякога изпускаме контрола. Правим саможертви, които са ненужни. Мислим си, че половинката ще оцени направения компромис и това обикновено е така, но не и в случаите, в които с този компромис сме пренебрегнали напълно себе си.
Няма никакъв смисъл да кажете “Да, скъпи, излез с приятели”, когато дълбоко в себе си знаете, че имате нужда от него вкъщи. И най-лошото – на другия ден ще му натяквате за това излизане.
Това важи както за жените, така и за мъжете.

Делегирайте отрано
Все още битува виждането, че детето е на майката, а мъжът помага. Ще бъде така докато майките не започнат активно да делегират от ден едно. Има само едно нещо, което бащата не може да прави – да кърми. Мъжете, колкото и да не ви се вярва, искат да се включват активно.
Но, къде от липса на опит, навик или заради това, че майката прави всичко, те често чакат специална покана.
И не само мъжете – някои имат по-големи деца, които със сигурност могат активно да се включват във всичко.
В началото може да е лесно вие да правите всичко, но, повярвайте ми, след първата половин година ще съжалявате, че не сте делегирали отрано.
Ако не кърмите можете и цял ден да оставите бебето на бащата и това няма да ви направи лоша майка. Напротив – ще ви направи отпочинала и спокойна. Щастлива майка – щастливо бебе – щастлива къща.

Погрижете се за спокойствието си
Не допускайте да се стигне до burnout. Моментите, в които ревнувате съпруга си от външния живот, който вие не водите, идват тогава, когато сте прекалили с ролята си на родители. А ако я възприемем като работа, то следва и от нея да си даваме почивка.
Почетете книга, докато детето спи.
Оставете количката на най-добрата ви приятелка,  а вие отидете до мола.
Поръчайте храна, вместо да готвите.
Излезте с приятелки на вечеря.
Поне веднъж седмично правете нещо различно от това да сте майка или съпруга, минимум за няколко часа. Въпрос на организация е. Върнете се години назад и бъдете свободен електрон,  който, макар да има ограничено време (“Ще се прибера за вечеря”), в тези няколко часа прави каквото си поиска.

Не сте само вие
Не забравяйте, че и мъжът ви понякога се сравнява с вас
Вие се дразните, че той е на работа, а вие сте с пищящи деца по цял ден. Той пък ви завижда, че обикаляте парковете и се срещате с приятелки, докато той се пържи на стола в офиса. Няма да повярвате колко мъже твърдят, че с удоволствие биха били в майчинство, вместо да работят. Това обикновено се изпарява от главите им в момента, в който прекарат цял ден с пеленаче вкъщи, но все пак… Истината е, че покрай ситуацията през последната година и половина много мъже бяха принудени да останат да работят от вкъщи и мисля че голям процент от тях едва сега осъзна какво означава да си в майчинство. Че това си е работа като всяка друга и една майка има нужда от обедна почивка, излизане с приятелки, някой друг час сама. 
Въпреки това не забравяйте, че състоянията, в които изпадате не са запазена марка за вас, а се случват и на други хора.

Общувайте
Ако имате нужда от нещо – говорете. Повечето проблеми в двойката идват от провалените очаквания тогава, когато искаме другият да направи за нас нещо, за което той дори не подозира.
Нито аз, нито съпругът ми разполагаме с кристална топка или гледаме на карти. Щом правя нещо и не се оплаквам, значи ми е добре. Съответно аз нямам право да се сърдя, ако онзи ден ми се е искало той да се присети и да скочи от леглото в 6, но не го е направил.

Има, разбира се, отделни индивиди, които много внимателно наблюдават,  преценяват, подразбират. Просто природата им е различна. Ако имате такъв мъж в къщата си – поздравления.  Ако сте от масовите случаи – също поздравления. Ще имате възможност да практикувате онова, за което се твърди, че правим най-добре – да говорим. ​

Не забравяйте, че сравнението идва тогава  когато нещо важно за нас липсва. Търсенето у другите поражда редица чувства, които разболяват  – гняв, завист, недоволство.
Грижете се за вътрешната си хармония, за да можете да бъдете истински, отдадени, щастливи.