Отношението ни към децата говори много за това какви сме ние, как сме били отгледани, какво ни липсва и за какво копнеем. Дали сме свободолюбиви, защото искрено вярваме в това, или защото сме отглеждани в среда на строги забрани? Или сме тиранични, защото сме си изпатили от възпитателните методи на реещи се в облаците родители и сега не искаме да повтаряме грешките им? Може би пък сме си повярвали, че авторитарното поведение е единственото, което гарантира успех в живота?

Освен поучителна, тази история има и забавна част. Всеки от нас неведнъж се е сблъсквал с нравоученията на роднини, познати, колеги. Всички те, предавани от уста на уста през поколения, ни въвличат в една игра на развален телефон.
„Приятел ми каза, че един негов познат чул от колега, чиято майка работи в ортопедична клиника, че бебето трябва да се подстриже нула номер, докато е още малко, за да има гъста коса като порасне.“
Звучи забавно, нали? 🙂

За кърменето под час

Историята на кърменето е много интересна. През 17в се е разпространявало вярването, че лошата майка е некърмещата майка. Тази, която не успявала да осигури мляко на бебето си, е била подлагана на сурова присъда от религиозните проповедници. Малко по-късно отношението към кърменето се променя, лекарите започват да насърчават майките и така до 20в, когато отново стават на мода дойките – почти всяка жена е предавала бебето си на кърмачка веднага след прерязването на пъпната връв. Много майки пък са били възпрепятствани от самите си съпрузи да кърмят – това пречело на зачеването на следващото дете (по време на кърмене се забавя овулацията). В същото време те се притеснявали от евентуални усложнения – години назад запушването на гърдите е било често срещано явление, срещу което е нямало лек. В началото на 21в нещата отново се променят….

Всъщност, въпросът с кърменето съществува откакто на земята има бозайници. Това е най-естественият път по който майката да нахрани детето си. С развиването на индустриализацията обаче, ние сякаш умишлено усложняваме този процес, скъсвайки връзката си с естественото.
Преди да има часовници, още в древни времена, че и до скоро – когато още е имало дойки, кърменето е било на поискване. Нямало е причина да бъде иначе. През 1972г на бял свят излиза първият в света наръчник за майката, който съветвал на около едномесечна възраст да се мине на четиричасов интервал на хранене, тъй като честото сучене стимулирало лактацията. Това съвпада и с началото на Индустриалната революция, когато в развитите страни започва налагането на режим на хранене под час заради факта, че много майки се завръщат на работа малко след раждането. Откриват се много фабрики, заводи, където се работи на смени. Жените започват да отсъстват повече от дома и с това се налагало децата да се нагодят към техния работен режим.
Откриват се съществуващите и до днес млечни банки, където може да дарите кърма и съответно – да вземете. Създават се и адаптираните млека – идеален заместител на майчината кърма. С две думи – кърменето под час идва с индустриализацията на живота ни и с нуждата да СИ създадем режим.

На вас налага ли ви се да се върнете на работа в първите месеци след раждането? Пътувате ли често, далеч от бебето си? Ако отговорът е “Не” – то запомнете следното – кърменето и часовникът са напълно несъвместими.
Доказано като неефективно, дори намаляващо лактацията, кърменето под час е нужно да се практикува само тогава, когато бебето ви е на адаптирано мляко. Формулата е по-тежка от кърмата за стомаха, има нужда от повече време за преработка и често успоредно с нея детето има нужда от вода. Множество изследвания показват, че новородените нямат изграден режим на сън и бодърстване, както и на хранене, което абсолютно обезсмисля нуждата от налагането на график за хранене.

Докато в утробата бебето се е хранело на поискване и е имало достъп до храна денонощно, чрез налагането на изкуствено създаден режим, съобразен само с нашите потребности, то след раждането ние започваме да го ограничаваме. Стартираме с формули (адаптирано мляко) от страх, че нямаме кърма в първите дни (мит, за който ще си поговорим) и забравяме, че в началото са му нужни само няколко капки коластра – стомахчето на новородените е колкото черешка. Поради тази причина бебетата си хапват често, но по малко, докато свикнат с новата среда. До 2 месечна възраст те трябва да имат между 8 и 12 хранения на ден, като за качеството им се следи по това колко напишкани и наакани памперси има. Не са нужни никакви кантари или теглилки.


Бебетата често променят режима си
Бебетата често променят режима си – нужно е да се нагаждаме спрямо него. Когато са неспокойни, имат криза на растежа, те нервничат и имат нужда да сучат по-често. Скъсяване на интервалите между кърменията се получава и тогава, когато бебетата искат да си поръчат повече храна. Затова не бива да се притесняваме ако сучещото ни на 3 часа бебе изведнъж започне да огладнява на всеки два часа. Също така, през лятото е абсолютно нормално кърменето да зачести, дори понякога да се случва на всеки час – заради високото съдържание на вода в кърмата, бебетата си осигуряват повече течности, когато им е топло. 

Кърмата се усвоява по-бързо от адаптираното мляко
Една от причините кърмачетата да искат да сучат по-често е разликата в състава на кърмата и адаптираното мляко. Храносмилателната система на бебето е запозната със състава на майчиното мляко и много по-лесно го обработва, за разликата от АМ, което натоварва доста повече стомахчето на новороденото. 

Стомахът не се разширява при хранене на поискване
Съществува вярването, че детето ще преяде и стомахчето му ще се разшири, ако се храни на поискване. Лакомото ядене е естествена човешка реакция, ако преди това се е наложило да почакате за храната си. Ако бебето е било принудено да чака, докато се нахрани, то ще се опита да се запаси за следващия път, ще суче лакомо, може дори да повърне. ​

Кърменето не е само храна
То е и подкрепа, близост с майката и задоволява всички емоционални потребности на бебето. ​

Не е необходимо да планирате
Не е необходимо предварително планиране на каквото и да било – кърменето просто ще се случи тогава, когато му дойде времето. Ако не страдате от излишни притеснения – то може да се случи абсолютно навсякъде. 

Разпознавайте знаците на бебето
Кърменето на поискване не означава да чакате бебето да се разреве, преди да му дадете да суче. Дори децата, които не са на стриктен режим, имат сравнителен такъв и майката може лесно да предположи дали е наближило времето за хранене. Всяко сумтене, нервно подритване, опити за отваряне на устичката, лапане на пръстите са знак, че бебето иска да хапва. 

Кърменето на често означава “Искам още”
Честите желания на бебето да суче не бива да ви притесняват – много пъти те означават, че храната не достига и малкото иска да си поръча още. 

Следете интервалите
Дори при кърмене на поискване, е важно да следите интервалите и да осигурявате на бебето минимум от 8 хранения в първите месеци. ​​