Да бъдеш родител е едно от най-смислените и пълноценни неща, с които човек се захваща.

Родителят е незаменим – това е единствената роля, в която сме най-добрите и най-важните за своите началници – децата ни. В техните очи ние сме всемогъщи богове и даваме най-сладката любов и подкрепа.

Да бъдеш родител обаче си остава само роля – една от десетките, в които всеки един от нас влиза ежедневно.

През следващите месеци ще ви срещам онлайн с хора, които ме вдъхновяват и могат да бъдат прекрасен пример за това колко много неща прави един родител освен да се грижи за децата си.


Тази седмица се срещаме виртуално с един уникален човек, който не спира да учи и да показва, че жената е способна на всичко – Ели Мантовска.


В кои други роли, освен ролята на родител и майка можем да те видим най-често?

В работна роля, но и в ролята на човек, обгрижващ бездомни животни, координиращ и подкрепящ усилията в помощ на пострадало куче или коте. Работя от 12-годишна (продавала съм вестници, мила съм коли, била съм телефонен интервюиращ за агенция за проучвания и какво ли още не). Тази роля ми е удобна и я харесвам, добре пасва на нуждата ми от контрол 🙂 

Коя от тези роли ти дава най-много?

Трудно ми е да избера само една. Като кариерен консултант от 1999 година до сега все повече се убеждавам, че призванието е в съвкупността от ролите ни. Не е само в работа, само в родителство, само в хоби… А навсякъде с нас. И често го живеем най-ярко тогава, когато се чувстваме най-пълноценни. В този смисъл бих отговорила – когато имам усещане, че съм “в стихията си”, а то не е само в една роля. Бих поканила читателите да помислят в тази посока – кога са в стихията си? И бих се изненадала да е само в една роля…

Какво те мотивира?

Мотивира ме потребността ми да се чувствам полезна. Усмивката или въздишката на облекчение у детето или възрастния, с когото работя. Размаханата опашка на кучето или начинът, по който котката се извива по гръб, в пълно блаженство. Далеч от болката и риска на улицата. Мотивира ме и търсенето и намирането на решение, предприемането на първата стъпка в тази посока. 

Какви са трудностите, търсейки баланс и хармония?

Безброй. Всички. Но може би благодарение на тях растем? И не го казвам в духа на северноамериканския свръхпозитивизъм, а като опит от почти 45-годишен живот. В момента не се сещам за човек, с когото съм говорила, който да не бори всякакви предизвикателства. Както май Джон Ленън е казал: “Накрая всичко ще е наред. Ако не е наред, значи не е краят.”

Какви са компромисите, които правиш със себе си и семейството си?

Ежедневни. Вчера бях на родителска среща в детския център, където консултирам. Прибрах се доста след времето за лягане на децата, оказа се, че с баща им са имали куп перипетии. Изпитах вина, че не съм била с тях… Почти всеки уикенд уча или преподавам и не съм с тях – знам, че на теб и много други читатели им е познато. Крада от времето със семейството, за да правя нещо, в което също вярвам. И още нещо, което се боря да приема – имам чувството, че вече не мога да се съсредоточавам както преди 10 години. Без да омаловажавам хората със СДВХ, ми се струва, че за много родители, СДВХ идва с раждането на детето. Сякаш трудно мога да си върна онзи фокус и спокойствие от преди това. От години имам чувството, че постоянно нещо ме прекъсва – мисъл, дете, съобщение… И се уча да приема, че сега това е моята реалност, но не съм се отказала да търся начини отново да потъвам изцяло в това, с което се занимавам. 

Струва ли си?

Щом продължавам, дано си струва. Понякога имам усещането, че толкова съм се отдалечила от себе си в опитите да правя компромиси, че между истинската мен и придобитата мен има океан от умора и тревожност. Който ми пречи да поемам рискове или да се заявя, че мога. Защото един глас ми повтаря: “още една задача? Ти луда ли си? Кога?!” Засега не съм намерила начин да озаптя този глас, но правим опити да се сприятелим. Та, да, струва си. И в този хаос на многото роли, провиждам коя съм аз. Понякога като сянка или привидение, понякога като онези петна в затворените ни очи, след като сме гледали към слънцето. И е прекрасно, благодарна съм!

Ели Мантовска е консултант, обучаващ, дипломант-магистър по Психология на развитието, консултант-психолог в столична детска градина и специализант семеен терапевт. Над 24 години работи в сферата на обученията, знанието и междуличностните взаимоотношения. От скоро е консултант и към Aha!Parenting при д-р Лора Маркам. Майка е на близначки на 9г и момче на 5г.

Ели е създател на консултантската практика 5pod5 и курса „Сладки думи“ (за проговаряне и общуване с малкото дете). Автор е на концепцията „покана за игра с книга“ към FoxBookCafe, както и на подкаста „Лисиците четат“. Основател е на фейсбук групата „Читателски клуб Детето и ние“.