Да бъдеш родител е едно от най-смислените и пълноценни неща, с които човек се захваща.

Родителят е незаменим – това е единствената роля, в която сме най-добрите и най-важните за своите началници – децата ни. В техните очи ние сме всемогъщи богове и даваме най-сладката любов и подкрепа.

Да бъдеш родител обаче си остава само роля – една от десетките, в които всеки един от нас влиза ежедневно. Продължавам със срещите с хора, които ме ме вдъхновяват и могат да бъдат прекрасен пример за това колко много неща прави един родител освен да се грижи за децата си.

Запознайте се с … Мария Чинчева

1. В кои други роли, освен ролята на родител и майка можем да те видим най-често?

През последната година и раждането на втория ни син, основните ми роли са предимно тези – на майка, родител, съпруга. Не се съпротивлявам на тази промяна и не бързам към това, което чака извън тях, както си давам сметка, че направих с първото си майчинство. И все пак, в едни кратки мигове между тях, съм още сестра, дъщеря, леля, приятел, професионалист, човек, който обича да чете, пише и споделя. Жена с много шапки като повечето твои гости тук.

2. Коя от тези роли ти дава най-много?

Идеята, че всичко в животите ни може да се премери и нареди в 1-2-3-10 по тежест и важност, все едно е списък със задачи в excel, ми е чужда. Вярвам, че всяка от тези роли се допълва една друга. Някои се носят по-леко от други, но няма една без която мога. Ролите ми на майка и на специалист по ранно детско развитие са един такъв пример. И двете са много изискващи, но и много удовлетворяващи.

3. Какво те мотивира?

Мисленето за и работата с млади (в смисъла на за първи път) майки, семейства и техните деца, ми носи усещане за призвание, а когато човек е открил какво му носи смисъл, мотивацията е във всичко. Разбира се, моментите, в които видя, че работата ми с клиент, е донесла утеха и/или е направила място на промяна, която е позволила на човек да продължи напред, ми носи безкрайна радост.

4. Какви са трудностите, търсейки баланс и хармония?

Твърде много книги и все по-малко време 🙂 Извън тази шега, имам особено мнение по темата за баланса между работа и личен живот. Мисля си, че всяка битка в търсене на баланса между тях е параван за по-дълбоки теми като лична неудовлетвореност, трудности в партньорските взаимоотношения, невъзможност за поставяне на граници, и др. Вярвам, че всеки човек, доволен от изборите си, знае, че всичко е въпрос на периоди – веднъж даваш повече на семейството, веднъж на работата. Идеята за баланса е изкушаваща, но толкова. В реалния живот работа и личен живот вървят ръка за ръка, едното прелива в другото и обратно. Така мисля аз. Трудност е, когато искаме всичко, при това веднага. Отдавна съм затворила тази страница в живота си.

5. Какви са компромисите, които правиш със себе си и семейството си?

Още нещо, което не обичам да мисля или поне не така, както е общоприето – компромисът като ограбване, като нещо, което някой ти взима. Не. Преди време бях чула, че компромисът е мястото на среща между две възможности и често цитирам тази мисъл. Когато човек реши да има семейство, деца, и това решение идва осъзнато, с него отваря вратата не само на радостите, но и на тревогите, на по малкото време, на цялата логистика, покрай децата и какво ли още не. Обаче да бъдем в това компромис ли е? Не го виждам така. Да, с две малки деца и без баби и дядовци в града, в който живеем, с две изискващи професии, има трудни моменти и понякога се сблъскваме с усещането, че всичко идва в повече. Но докато можем да се шегуваме с трудното и внимаваме да не потънем в него, всичко е в границите на този осъзнато направен избор.

Защото какво би било от другата страна? Много време, много професионални успехи, но, примерно, усещане за самота, за несподеленост, за липса на смисъл. Това за мен би било по-трудно.

6. Струва ли си?

Кое? 🙂 Човек да има семейство и да гледа деца? Всеки ден! Не защото е весело и безгрижно през цялото време, далеч не. Но защото пожелавайки лека нощ на децата си, сърцето ти се изпълва с усещане като никое друго. Без значение какъв е бил денят, колко пъти сме се скарали, кой какви бели е направил. Не мога да го обясня, но вярвам, че повечето майки знаят това чувство. Надявам се да е така, защото за мен това чувство е магично. (И не само то, разбира се – всяко “мамо”, “тати”, всеки споделен успех, всеки миг на радост заедно и т.н. нашепват “заслужава си!”)

Както често споделям най-страшното в родителството за мен не са моментите на неразбирателства, бели, и прочие. Най-страшни са боледуванията, особено при малки деца. Ето, ако трябва да кажа какво ми е трудно, това е. Да глеам децата си болни. Но отново – реалистично ли е да очакваме, че може без болести?  Не мисля…

Известна в социалните мрежи под псевдонима dobro_nachalo , Мария Чинчева е системен фамилен консултант и специалист ранно детско развитие. Над 10 години тя следва пътя на корпоративната кариера, докато накрая не решава да последва интуицията си и се отдава на своето призвание. Магистър по Психология на развитието към НБУ, а след това изкарала редица обучения в Института по фамилна терапия- България и Института по психология на групите, Мария не спира да надгражда себе си и да помага на семейства и деца. Повече за нея и как да се свържете за консултация – прочетете на сайта й.