Бъди Добър
За да не си Лош
Любими реплики на всеки втори родител.
Често използвани фрази от всички нас, когато се опитваме за пореден път да класифицираме случващото се и хората около себе си.
Преди да насочим тези думи към децата си, обаче, е добре да се замислим дали преди това сме отделили нужното време да им обясним що е то „лошо“ и „добро“? Ако да, то според чии критерии?
Когато казваме на детето си „Ти си лош?“, какъв смисъл влагаме? Защо е лош? Опитваме ли се да го обясним, или просто това е поредния опит да се пъхне човек в някакви рамки, изплетени от нечии очаквания?
„Ти си лош, защото не правиш така, както на мен ми харесва“.
Ако се замислите, ще стигнете до извода, че точно това е скритият смисъл през по-голямата част от пътите, в които използвате тази реплика.
Ако наистина искате да научите детето на нещо, бъдете конкретни. Бъдете директни, бъдете прями.
Малките мозъчета не работят като тези на възрастните, те не са обременени толкова и имат специална нужда от конкретика. Те не разбират преносното значение на думите, които използваме, също нямат такава богата база данни въз основа на впечатления. Затова би било най-добре, ако използваме класификацията „лош“, да използваме не детето като жертва, а да се опитаме да разнищим постъпката му/ни.
„Висенето на вратата на колата е лошо, защото така може да се счупи нещо, което ни служи за да се придвижваме. Ако се счупи, колата ще бъде на ремонт, което ще ни коства много излишни средства и ще трябва да тръгваме по-рано за градина, защото ще пътуваме с рейса. Важно е колата да е здрава, за да ни служи“.
„Крещенето в рейса е лошо, защото нарушаваме личното пространство на всички останали хора, които се возят в него“.
Говорете на децата си, говорете им много, с подробности. Помагайте им да разберат последствията от своите постъпки, да правят причинно-следствени връзки. Да научават как работи светът около тях, какво зависи от тях и какво не. Кога навлизат в личното пространство на другите хора и защо всъщност това би могло да бъде лошо.
Същото може да се каже и за определението „добър“. Ако сте родител, със сигурност поне веднъж ви се е случвало да отправите молба към детето, но то да не ви разбере –„Бъди добър“, „Не се дръж така, знам че можеш да си добра“. Липсва ви конкретика!
Някое дете може съвсем откровено да си помисли, че да бъдеш добър значи да тропаш по масата с метална лъжица, просто защото мама допреди малко не ти се е скарала за това същото нещо. А сега ти казва „Дръж се добре“ и ти си мислиш, че на нея й е харесала металната ти мелодия. Всъщност, започва един дълъг процес на чудене и задаване на въпроси – какво всъщност трябва да направя, за да съм добър? Проба-грешка, проба-грешка…. Без конкретика и без ясни критерии, детето няма да прочете мислите ви. Всъщност, и с конкретика няма да успее. По-вероятно е да си преведе думите ви, така че – използвайте ги.
Всичко сигурно звучи абсурдно на пръв поглед – та как ще говорите така на едно 1/2/3 годишно хлапе? Та то е малко, нищо не разбира!
Точно така… нищо не разбира, когато няма от кого да се черпи опит. Затова направете всичко по силите си, за да се погрижите и да го запознаете с основни правила и ценности на обществото, в което живее и с които ще трябва да взаимодейства.
(Така ще имате поне някаква гаранция, че след 10-20 години няма да използвате репликата „Налага се да ти обяснявам като на малко дете“. )