Любовта, мислим си ние, е да намериш човек, който да споделя живота, идеите, целите си с теб. Да мислите еднакво, да гледате в една посока и да се разбирате без конфликти. Това е илюзията, която се крие зад търсенето на сродна душа. Търсене, в което ние просто издирваме някого, в когото да се огледаме. 
След искрените размишления на тема любов, какво е тя и какво ни носи, е време да разгледаме в дълбочина защо всъщност е толкова естествено често да се влюбваме в хора, с които на пръв поглед не се разбираме. Защо въпреки, че сме постигнали хармония, има конфликти, как да възппитаме егото си и как да преведем на езика на любовта реплики от рода на “Ти не правиш нищо за мен”?

Хората в двойката общуват на различни любовни езици. Това е като да заминете на пътешествие в Италия, без да знаете италиански. Има един универсален език, но с него не може да се потопите в дълбочина в културата и разбиранията на народа. Можете да си поръчате вечеря, сувенир и да се оправите с транспорта. И с любовта е така – не е нужно да знаете езика на 100%, просто трябва да разбирате основни фрази, за да се ориентирате и да си прекарате добре. Искате ли обаче да се разходите из някое безлюдно село или да опознаете бита на народа, ще трябва да се впуснете по-дълбоко.  Много двойки страдат цял живот, защото “той не ме разбира” или “тя не ме обича”, а всъщност те просто не се оглеждат редовно един в друг и не учат нови езици….
​В забързания си живот все по-често забравяме да обичаме със сърцето си,а вместо това включваме само мозъка, спомените, тревогите, мъките си и зад всяка крива физиономия на любимия ни те ни казват: „Едно време Пешо така каза и после те нарани„. “Като беше малка, баща ти използва същата реплика и после не си спази обещанието”.
Не се замисляме, че езикът на любовта на Пешо към онзи момент е бил такъв, проявявал се е по този начин. Както и не осъзнаваме, че всички сме различни – и вместо да търсим различията, е редно да търсим приликите. 
Зад всеки призив за скандал може би седят чувство на безпомощност, тъга, липса на любов. Понякога е много по-лесно вместо да се опитваме да си обясним сами какво иска да каже авторът – да направим усилие и да се поставим на мястото му. Да погледнем през неговите очи. И едва тогава да започнем с анализите. Но, за целта трябва да прекарваме известно време опознавайки въпросният автор. 
Едва тогава да си кажем – “Мъжът ми цял ден е бил в срещи с хора, които го карат да се чувства сякаш не върши никаква работа. Липсвала му е физическа активност, излезе на обяд сам, а не с колегите си. В момента е в състояние, в което скандалът ще се случи като детска игра. Аз искам ли скандал?”
Много хора обаче бягат от подобни методики. Те си казват популярното “Ами аз? За мен кой мисли, той знае ли какво ми е на мен?”
И тук аз ще попитам – а вие знаете ли какво ви е на вас? Яд ви е, че той не ви обръща нужното внимание? Чувствате се пренебрегнати, ревнувате. Смятате, че не сте длъжни никому. 
Разбира се! И преди да се грижим за емоционалния комфорт на човека срещу нас, винаги трябва да осигурим нашия собствен. Не сме му длъжни, но и той не е длъжен на нас. Затова е редно да обърнем внимание на себе си, но в същото време да не неглижираме другия. Звучи доста трудно, нали? Ако можем да помогнем защо да не го направим? Какво предпочитаме – да спретнем скандал, който ще ни изтощи емоционално и психически, или да дадем отговор на чувствата си и да успокоим душите си?

​

Мъжете и жените се влюбват и обичат различно, казват някои. Но езикът на любовта не се различава толкова от пола, колкото от възпитанието и предишния ни житейски опит. Повечето семейни кавги, ако не от напълно повърхностно битово естество, са в следствие на незадоволените ни емоционални потребности. Точно онези, благодарение на които ние сме или не сме развили своята емоционална интелигентност. 
Затова е важно още в началото на връзката ни да забравим за сравненията – кой дава и кой получава повече любов, кой колко прави за семейството и кой по какъв начин показва близостта си. Вместо това е редно да концентрираме всичките си усилия над това да опознаем другия. Все пак, щом е избрал да прекара дните, седмиците, месеците си с нас, значи ни харесва, нали така? Редно да направим всичко по силите си, за да можем да общуваме на един език. 
Всеки път, когато си кажете “Аз правя много повече за връзката ни, отколкото той” знайте, че и половинката ви мисли същото! Това е знак, че трябва да спрем да се вглеждаме в другия, да прехвърляме върху него вината за незадоволените си потребности, а да се обърнем към себе си. 

Има хора, които обичат внимателно – те пазят дистанция, винаги са ведри и усмихнати. Уважават личното пространство и мнение.
Има такива, които трудно разкриват същността си – струва ви се, че не ви допускат до себе си, а те просто опипват почвата. Страхуват се и искат да се защитят. Това, че трудно ви разкриват кои са е просто защитна реакция. 
Има хора, които искат целия свят да разбере, че обичат – те са шумни, ясно отстояват мнението си – ако попаднат на някой от онези хора, които трудно допускат до себе си – или ще ги изплашат, или ще ги подведат, че любовта трябва да се раздава навсякъде, или в най-добрия случай – ще разширят кръгозора им. 

Изграждането на нашите уникални емоционални модели започва в ранна детска възраст. Някои израстват с ниско самочувствие, други – обратното. Някои живеят с мисълта, че са обичани, ценени, а други растат с чувството, че са нежелани.
Децата, които се чувстват обичани от своите родители, изграждат първичен емоционален любовен език въз основа на тази психологическа нагласа и начина, по който майката, бащата, близките са изразявали любовта си. Това е езикът, който те знаят. По-късно могат да научат и някой вторичен, но винаги ще се чувстват най-удобно с “майчиния”. Онези, които като деца не са се чувствали обичани, били са подценявани, също ще имат първичен любовен език. Но той ще бъде малко изкривен – все едно да имате ограничен речников запас. Тази грешка в системата не означава непременно невъзможност да общувате добре. Това се научава. Просто трябва да положите малко повече усилие от тези, които имат положителен модел. 

Американските психолози проф. Д-р Харвил Хендрикс и партньорката му проф. Ф-р Хелън Хънт (автори на бестселъра “Getting the love you want”) се занимават от повече от 58 години с психология на партньорските и семейните взаимоотношения. Едно от основните заключения, до които те достигат през годините, е че повечето двойки подсъзнателно се стремят да бъдат във връзка, която е по-дълбока от тази на родителите им. Всеки  търси надграждане, но, оказва се, не по правилния начин. 
Затова д-р Хендрикс и д-р Хънт твърдят, че двама души, решили да споделят живота си, трябва да се откажат от илюзията, че именно те са център на Вселената и да започнат да гледат един на друг като на напълно равни същества. Борбата за това кой да заеме централно място във връзката измества фокуса на цялото упражнение, наречено “съвместен живот”. Когато партньорите се откажат от борбата за доминантност, в центъра на всичко магически застава връзката сама по себе си.  
Важно е двойката да осъзнава ясно, че в една интимна връзка ясно се проявяват всички онези проблеми, които стоят неразрешени от детството ни и за да се справим с тях, трябва да обединим усилия. Трябва да бъдем двамата, а не един по един в самостоятелна битка срещу живота.
Във взаимоотношенията ни винаги се проявява нашето имаго, огледалото, което ни помага да формираме образа на партньора си като резултат от връзките ни с хората, изиграли ключова роля през първите две години от живота ни. Всъщност, водещо началото си от Фройд, днес Имаго намира място в една от най-успешните терапии за развитие, водена именно от д-р Хендрикс и д-р Хънт.  

Често в живота си несъзнателно избираме не партньори, с които си приличаме емоционално, а такива, които най-вероятно ще ни разочароват. Това се случва, защото подсъзнанието ни се стреми към развитие – то иска да разгърне целия ни потенциал чрез множество провокации. Една много нервна и импулсивна жена може да бъде привлечена от мъж, който е самото спокойствие. Това би довело до личностно развитие, в което и двамата опознават другата страна на монетата, но и до развитието на конфликти и край на връзката, ако не се работи по различията.
Всъщност, конфликтите изобщо не са толкова лоши, колкото си мислим. Според повечето психолози те са нещо хубаво – възможност за израстване, подобряване на комуникацията. Още древните римляни са казали, че “В спорът се ражда истината”, стига да го правим както трябва. Никой не се нуждае от скандал, в който летят обвинения и никоя страна не е готова да прояви емпатия и да се опита да се справи с липсите във взаимоотношенията си от детските години. Затова е важно тогава, когато възникне конфликт, да осъзнаем, че отсрещната страна не иска да бъде съдена или критикувана. Тя иска разбиране – също както и ние. И че не е нужно след скандала да има прав и крив. Понякога просто приемането на ситуацията помага. 
​Ако вие, емоционалната и щура душа, се влюбите в човек, който е претърпял психически тормоз – няма как да очаквате той да ви обича по вашия начин. Той просто не го разбира! А защо се случва така, че двама души, които не могат да живеят един без друг, се карат и спорят?
Американският психолог Гари Чапман, автор на книгата “Петте езика на любовта” дава отговор на този въпрос – хората просто говорят на различни любовни езици. Според него да разбереш и да се настроиш към партньора, означава да намериш общ език с него и именно в това се крие тайната на дългия и щастлив семеен живот. 

Петте езика на любовта
Съществуват пет основни езика на любовта, чрез които човек проявява своите чувства. Всеки от нас говори добре максимум два от тях. 
Когато допуснем някой в живота си смятаме, че той ще изразява своите чувства по същия начин, по който сме свикнали от нашето детство. Очакваме да използва същите думи и жестове, които за нас означават “Обичам те”.
Често се разочароваме, защото не винаги в живота хората срещат човек, с когото говорят еднакви езици. Темпераментът, опитът и възпитанието на всички ни са различни и дори един компонент да се различава, ние започваме да се чувстваме в задънена улица, в края на която ни чака разочарованието.

УТВЪРЖДАВАЩИ ДУМИ

Това означава да “обичаш с ушите си”. Тези хора се нуждаят от добри и насърчаващи думи, вербална подкрепа и възхищение. Важни са както съдържанието, така и тона на гласа, мимиките. Такива хора не приемат иронията – за тях тя е пренебрежителна. Мълчанието е като нож забит в гърдите.  Реплики от рода на “Ще доживея ли пак да те видя с рокля?” могат да бъдат заменени от “Толкова си красива с рокля, много бих искал да те видя облечена така” и ще подействат магически. Хората, които обичат чрез думи, обожават хвалбите. За тях е важно желанията на половинката да не звучат като изискване към тях, а просто да бъдат израз на желание или нужда.

ПЪЛНОЦЕННО ВРЕМЕ

Да сме заедно често означава да сме неразделни. Но дали трябва да е така на всяка цена? Времето прекарано заедно трябва да бъде запълнено от качествени дейности – диалог, разходка. Този тип личности страдат, когато партньорът им изглежда незаинтересован, когато не иска да прекарва време с тях. Те държат на пълноценното присъствие – тук и сега. Фокусът да бъде изцяло към половинката – не да го използваме като компания, докато се срещаме с приятели или пазаруваме, a да му се отдадем напълно.
Този тип хора държат да бъдат чути и да сме съпричасни към това, което казват. Това става чрез поддържане на постоянен зрителен контакт, докато водим разговор, не прекъсваме, концентрираме се в дейността, обръщаме внимание на чувствата – без да критикуваме или изразяваме мнение. ​

ПОДАРЪЦИ

Тези хора обичат да получават – за тях не думите са важни, а материалните неща. Без значение дали купен или направен, подаръкът е знак за любов, жест на внимание. Такива хора биха харесали всичко, но ако искаме да ги спечелим е важно да знаем как да ги докоснем най-близо до сърцето – да познаваме интересите им, за да направим най-подходящия подарък. ​

ПОМОЩ

Хората, които говорят на този език, помагат на другите от любов. Те се чувстват прекрасно, когато оказват подкрепа.
Да говорим на този език означава да правим неща, които знаем, че ще донесат щастие на другия – без значение дали домакинска дейност или нещо друго. Важно е да знаем обаче от каква помощ се нуждае половинката ни – ние може да си мислим, че готвейки правим мъжа си щастлив, но дали на него не му е все тая дали ще яде вкъщи или навън? 

ФИЗИЧЕСКО ДОКОСВАНЕ

Тези хора се нуждаят от физическо проявление на любовта – искат прегръдки, докосване. Всичко друго ги кара да се чувстват нежелани. Дори едно погалване по рамото може да ги направи най-щастливите хора на света. Важно е този език да не се бърка със сексуалната близост – тя не попада в тази категория. Зад болезненото желание за секс стои друга незадоволена нужда, която трябва да бъде открита.
Хората, които обичат чрез докосвания, държат да бъдат хванати за ръка по време на разходка, да бъдат целунати, да се гушкат, докато гледате филм на дивана. Те се справят с трудностите не чрез съвети, мъмрене или помощ – единственото, от което се нуждаят, е физическо докосване. Обикновено този тип хора не са инициативни – често с риск да бъдат отхвърлени, могат да се отдалечат и да чакат да проявим желание да се доближим до тях. ​

Ключът към семейната хармония е да се научите да говорите за любовта си така, че половинката ви да ви чува, както и вие самите да се научите да слушате и разбирате. 
Във всеки дом има периоди, в които спорим за глупости. Именно те са причина за повечето семейни скандали – най-вероятно и вие поне веднъж сте споделяли с приятели, че сте се скарали за “тотална глупост”. Защо го допускаме ли? Защото имаме незадоволени потребности, които са неясни за половинката ни и не говорим на един език. 
В един момент се изморяваме от умората, скуката, невниманието, безспокойствието, тъгата, нуждата от лично пространство да бъдат бъркани с “Не те обичам вече” и рязко променяме посоката, в която действаме при наличието на каквито и да е провокации. Сякаш и на двамата ни писва от тези сорове като по шаблон – имаше тенденция.
Караме се когато сме изморени, когато сме били обидени или разочаровани по-рано през деня. Когато се чувстваме не на място или не сме доволни от себе си. Тогава, търсейки разбиране, но неспособни да си го поискаме, очакваме половинката да прочете мислите ни и в крайна сметка оставаме с впечатлението, че сме сами и никой не ни подкрепя.
Осъзнах, че добрият пример е заразен, емпатията също – тя се учи най-лесно чрез подражание. Аз лично започнах вместо да търся и да се оправдавам с това че “И аз искам да ме разбират, ама не става, затова съм длъжна да ти търпя нервите”, да давам. Да проявявам разбиране, съпричастност.
Така следващия път, когато мъжа ми се прибра уморен и тъжен, аз не си казах “Той не се радва да ме види”, а “Той сигурно е много щастлив, че си е вкъщи, но изглежда ужасно уморен”.
Вторият начин на изразяване изглежда труден, но всъщност е много по-лесен, защото е интуитивен. За съжаление с времето по-малко слушаме душата си и повече размишляваме – лесно лепим етикети, определения. Мислим си, че се поставяме на мястото на другия, а всъщност ние обличаме собсвтените си чувства и емоции с чужди думи. 
Така в един момент се случи чудо: Аз осъзнах колко грешно съм общувала. Как съм оставала нечута, просто защото не съм говорела. Не съм казвала кога имам нужда от лично пространство, от излизане с приятелки, от ден сама в планината или шопинг. Да, много жени не го правят, защото “щадят” мъжете си или очакват отказ – понякога началото е трудно, но си заслужава. Това че мъжът ви ви казва “Не знам дали ще се справя сам с детето” в никакъв случай не означава, че не е съгласен да отидете на ресторант с приятелки. Не, той просто споделя как се чувства! Кажете му, че вярвате, че всичко ще е наред. Че той е най-добрия баща. Обяснете му потребностите си – че сте на ръба, имате нужда да си починете, за да сте пълноценни. Осъзнайте кое му е трудно и го улеснете – оставете вечеря, подгответе дрехи за излизане. С времето всеки път, в който имате нужда да се погрижите за себе си ще е просто на едно “Излизам довечера” разстояние.
След като обърнете внимание на себе си, осъзнаете каква потребност седи зад желанията ви за спор и недоволство, погледнете към партньора си. Виждате ли тенденция да е по-раним и чувствителен след като е общувал с токсични хора? Разбирате ли кога е по-щастлив – след като е спортувал или след като е карал кола цял ден? Кога е в състояние да прояви емпатия? Проговорете на неговия език и ще видите как след съвсем кратък период и той ще е овладял тънкостите на вашия. 

​

Видовете любов според гръцката митология 
Eрoc
Носи името на гръцкия бог Ерос и израява сексуалната страст и желание. За гърците ероса носи негативно послание – той е ирацинален, опасен. Може да вземе контрол над теб и да те подлуди. 

Филиа
Любовта на дълбокото приятелство. Проява на лоялност, саможертва, подкрепа. При гърците този тип любов се изпитвала между братята, които били заедно на бойното поле.

Лудуc
Любовта, която се ражда в първите моменти на влюбването – флирта, пеперудките в стомаха. 

Aгaпe
Безкористната любов. Тази, която споделяме с всички. Без задръжки, без притеснения, само съчувствие и подкрепа. 

Cтoргe
Любов на привързаността – най-вече към деца и родители. В съвременния свят се превежда с емпатията. 

Прaгмa
Тази любов се проявява само при двойки, които са заедно от много дълго време. Означава “дълбоко разбирателство”. В нея се съдържат търпението, компромисите, толерантността, разбирането, умението да бъдем влюбени дълги години. 

Кceния
Любов към непознати – вниманието, което даваме на хората, които са далеч от нас. Гостоприемство, отвореност. 

Филaвтия
Любовта към самия теб. Тя се проявява по два начина – чрез нездрав нарцисизъм и чрез искрена любов към себе си. Последното е гаранция за това, че човек има възможност да дава от обичта си на света около себе си. 

Древните гърци вярвали, че няма човек, който да изпитва всички видове любов. Те смятали, че сродна душа няма и че разнообразните любови се възпитават и научават с времето. ​

Знаех, че съм направил огромно откритие. Любовният език на един човек не е непременно любовният език на друг човек. Явно бе, че първичният любовен език на Бил бяха утвърждаващите думи. Той работеше здраво, обичаше работата си и това, което най-много искаше от жена си, бе да изразява одобрение от работата му. Този модел явно бе заложен още в детството му и нуждата му от устно утвърждаване не бе изгубила значението си в живота му като възрастен. Бети Джоу, от друга страна, емоционално молеше за нещо друго. Положителните думи бяха нещо хубаво, но дълбокият ѝ емоционален копнеж бе за нещо друго. Това ни отвежда към втория език на любовта.
Трябваше да се сетя за първичния език на Бети Джоу от самото начало.
Какво казваше тя в онази пролетна вечер, когато ги посетих с Бил в Литъл Рок?
– Бил чудесно снабдява нуждите ни, но не прекарва време с мен. Каква полза от дома и караваната, и всички други неща, ако не им се радваме заедно?
Какво бе желанието й? Пълноценно прекарано време с Бил. Тя искаше вниманието му. Искаше да бъде в центъра на живота му, той да ѝ отдава времето си, да прави нещо лично за нея.
Под израза „пълноценно време“ имам предвид неразделеното ти внимание. Нямам предвид да седите на дивана и да гледате заедно телевизия. Когато прекарвате време по този начин, вниманието ти е съсредоточено върху новините или филма – не върху твоя съпруг или съпруга. Имам предвид да седите на дивана с изключен телевизор, да се гледате един друг и да си говорите, като отдавате напълно вниманието си един на друг. Означава да излезете на разходка, само двамата, или да отидете да хапнете някъде навън, като се гледате един друг и разговаряте. Забелязали ли сте, че в ресторанта винаги можете да направите разлика между двама души, които са излезли на среща, и двама души, които са женени. Тези, които са си уговорили среща, се гледат в очите и разговарят. Женените седят и оглеждат ресторанта. Сякаш са отишли там само заради яденето!
Когато седя на дивана с жена си и ѝ отделям двадесет минути от неразделеното си внимание и тя прави същото за мен, действително отделяме за другия двадесет минути от живота си. Никога няма да имаме повече тези двадесет минути, които даваме от живота си един на друг. Това е мощен емоционален израз на любов.“
 
ИЗ „Петте Езика на любовта“ на Гари Чапман