„Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие. Обикновено пристрастяването е процес, който се развива с времето. Пристрастяването може да се разглежда и като продължаване употребата на вещество или извършването на дейността, въпреки негативните последствия, свързани с тях. „
Почти всички вие, които четете това и аз, която го пиша, сме пристрастени. Зависими сме от работата си, парите, любимия, близките си. От кафето сутрин, от храната вечер, от колите си, обкръжението, съветите на роднини, приятелската ръка, законите в държавата, чуждото одобрение, външната оценка, страничното мнение, икономическата обстановка, парите, обожанието на съпруга ни.
Зависими сме от усмивката му сутрин, за да бъде денят ни прекрасен.
Зависими сме от прегръдката му вечер, за да изпитаме облекчение.
Зависими сме от подкрепата на родителите си, от одобрението на началника в работата. От алкохола по баровете, наркотиците по масата, захарта в магазина, цигарите по билбордовете и лекарствата по новините. Зависими сме от различни фирми и продуктите им, за да живеем с убеждението че ставаме все по-здрави и все по-красиви.
Зависими сме от множество външни, независещи от нас фактори, когато става дума за собствените ни живот, щастие и самооценка.
Дори мнението ни, действията ни, се градят въз основа на чуждите. В известен смисъл всичко е наред, защото не живеем в изолация, а напротив – заедно с всички хора по света работим като една машина. Къде добре смазана, къде не.
На чисто биологично ниво ние имаме нужда от различни стимуланти, хора, миризми, хартийки, бонбонки, напитки, хапченца, сиропченца, мнения, ситуации, покупки, картинки, за да се чувстваме добре, за да бъдем важни.
Чуждото одобрение ще ни направи значими, харесвани, доволно, макар и понякога дълбоко в себе си да мислим, че не си струваме.
Чуждата оценка ще повдигне самочувствието ни, което е било поставено в изкуствена кома. Чуждите разкази ще ни накарат да повярваме в другата истина, не в нашата.
Всичките ни емоции, решения, зависят от множество хормони и невротрансмитери, които блокират или стимулират невроните в мозъка ни. Зареждаме се с допамин, серотонин, окситоцин, ендорфини – биохимичната основа на щастието, за да подтиснем отделянето на кортизол – хормона на стреса.
Зависимите са не само хероиновите наркомани, пристрастените към цигарите или тези, които не могат да откажат кафето и сладкото.
Зависими сме всички ние. А от някои зависимости нямаме нужда.
Аз мога сам!
Мога сам да се забавлявам, да се чувствам добре. Мога сам да свърша сложната задача, да изкажа собственото си мнение, без да се притеснявам.
След това ще дойдат наградите.
Първоначално ще се почувствам гузно – защо са ми всички зависимости, когато аз всъщност нямам нужда от тях? Но след това идва момента, в който осъзнаваш, че това състояние, предизвикало първоначален трус, означава събуждане, споделяне. Това е един процес на излекуване, който протича бавно, но сигурно, при тези, които го допуснат до себе си.
Зависими сме от кафето сутрин, да блокира отделянето на аденозин в мозъка ни (хормон, който води до умора и отпуснатост), залъгвайки ни, че сме будни. Зависими сме от добрата дума на шефа на срещата, увещавайки ни, че сме стойностни хора. Зависими сме от храната на обяд, чрез която се отделя лептин, намалявайки апетита и усещането за глад. В същото време тялото ни си набавя така нужните му витамини, минерали и други вещества.
Зависими сме от настроението на любимия вечер, защото то натиска определени бутони в мозъка ни, карайки ни да се чувстваме пълноценни, влюбени, или пък нежелани и отблъснати.
Златната среда е в това да приемем, че не сме сами, че сме част от едно общество, от което сме взаимнозависими. Но да не се поддаваме на лесния вариант – външните фактори да контролират нашият вътрешен свят. Вместо да очакваме различни събития, хора, срещи, храни да контролират нашите емоции, нека сменим посоката. Да позволим на нашите емоции да определят случващото се около нас. Да ги контролираме, вярвайки си повече. Имайки доверие на собствения си свят, усет, сърце и разум. Когато усетите, че нещо ви вреди, спрете! Спрете токсичните връзки, спрете отровната храна. Доверете се на тялото и душата си. Ако не ви се излиза в петък вечер – не излизайте. Ако са ви наранили – споделете. Когато имате нужда от почивка – починете. Погрижете се за себе си.
Зависим съм от природата.
Зависима съм от книгите.
Зависим съм от адреналина.
Зависима съм от парите.
Зависими сме един от друг.
Зависими сме от себе си.