Тази тема беше подготвена за 5 октомври – международен ден на учителя. Но се замислих, че е по-добре да я пусна сега. В деня, в който честваме делото на българските будители, книжовници, революционери, просветители. На онези, които носят най-силно стремежа към образование, книжовност и силен дух.

Преди време, събирайки отзиви за училищата в квартала, се замислих над това кои са най-добрите учители. Дали това са тези с най-богат опит или тези с най-много знания? Сигурно и двете. Да, ама не.
Учителите са най-добри тогава, когато успеят да докоснат душата ти. 
Да бъдеш учител не е професия, а призвание и човешки дълг. Истински добрите и отдадени учители са малко. Не всички от тях са завършили педагогика. И не всички, завършили педагогика, ги бива за учители.
Учителите в живота ни са от най-различни прослойки, градове и квартали. Изникват ненадейно. Някои ги срещаме още в детството си, други ги забелязваме години по-късно, на улицата. 

Учителят е този, който, учейки се, учи теб. Това е майсторлък! Учи те как да пазиш достойнство, да проявяваш уважение, да повярваш в себе си, да отстояваш граници, как да ги прекрачваш и после ти показва колко боли от последното. Учи те как да падаш – някой път болезнено, друг път с финес. После те научава как да се изправиш и да тръгнеш напред с високо вдигната глава.

Учителят ти никога не е един единствен. Точно когато си помислиш, че си получил всичко, в живота ти се появява друг, уж неизчерпаем ресурс на знания, който обаче след време (час, месец, години) си преполовил с усещането, че си прочел на един дъх изящен роман.

Най-добрите учители в живота ни не ни убеждават в правотата на думите си с дипломи. Те успяват с ловкост да ни предразположат да ги слушаме, без въобще да се замисляме кои са, от къде са. Преобръщат света ни, изострят сетивата ни и изчистват съзнанието.

Най-добрият учител събужда у ученика си палитра от емоции. Често неочаквани реакции, състояния, множеството от които нови за него. Тепърва трябва да се научи да се справя с тези нови същности, да ги разучи и да избере да ги приеме или да ги отхвърли.

Учителят ти тази вечер е собствения ти партньор. Учителят ти вчера е било момичето, което не е отговаряло на обажданията ти с дни. Днес любимият ти е решил да сподели знания, които да те докоснат по начина, по който са те грабвали уроците в училище по химия и физика, които са променили живота ти. Да ти помогне да осъзнаеш неща, в които вярваш, но не можеш да обясниш, да обогати съзнанието ти чисто академично. Но ще бъде ли учител тогава, когато дискусията помежду ви е на ниво споделяне на виждания, които за отсрещната страна са неприемливи? Разбира се. Ще те научи да се обосновеш така, че да го убедиш в своята истина. Или ще успее да те научи на неговата. Или още по-хубаво – двамата ще вземете частица знание един от друг.​

Всеки един от нас играе ролята да бъде учител на другите. И няма как да бъде иначе. Единствено онези, които въпреки силата на природата отказват да отворят очи за чуждите уроци, буксуват на едно място. Опитват се, неосъзнавайки какво правят, да изровят дупка в земята, седейки на едно място. Често в нея повличат и другите. Затова най-добрите учители са тези, които успяват да подадат ръка, да спечелят доверието на затъналия в калта и да му покажат, че познанието е ей там и само го чака да се събуди. ​