ИЛИ ИНАЧЕ КАЗАНО ЗА ЕДИПОВИЯ КОМПЛЕКС И ОЩЕ НЕЩО

Знаете, че се старая статиите в блога често да отговарят на актуалните години на децата около мен. Затова сега ще обърна специално внимание на тези между 4 и 6 години и един важен момент в развитието им. 
Преди година,  когато Вики беше на 4, забелязах, че започна все повече да търси баща си. Това беше супер за мен, тъй като отдавна чаках момента, в който да си станат още по-близки, а аз да имам повече време за себе си без угризения. За татковците е много по-лесно да общуват с вече пораснали, говорещи човечета, затова и след 2.5 – 3г връзката им с децата става все по-силна.
Четиригодишната Вики вече ми се сърдеше и се оплакваше на баща си от мен. Държеше само той да я приспива, аз нямах право да чета книжки. С времето си изградиха традиция, в която аз не участвам – вечер преди лягане си говорят в леглото на различни теми.
Всичко беше прекрасно, оставили се бяхме на течението, аз се радвах на “свободата” до момента, в който не ни светна на всички червената лампичка – Вики започна да говори за сватби и “женене”, да разпитва ние с баща й как сме се запознали, колко сме се обичали, защо сме се оженили и тн. Осъзнахме, че без да се усетим, съвсем естествено минаваме през важен период за съзряването й.
Именно моментът, в който момичетата започнат да говорят за романтика, за това как ще се омъжат за тати (на първо време), а после за момченцето от детската градина, бележи една от най-важните фази в развитието на детето. Същото се отнася и за момчетата, но те вече искат да се оженят за мама 🙂

Между четири и шестгодишна възраст се оформят някои много важни представи за живота, любовта и взаимоотношенията между хората. Така нареченият комплекс на Едип (при момчетата) и Електра (при момичетата) е момент, за който е редно да следите и на който да обърнете специално внимание. 
При момичетата този период се забелязва много по-лесно. Знаете, повечето деца по презумпция са залепени за мама. Едно момче, което е привързано към майка си, ще се присламчи още по-силно към нея и може и да не забележите за какво става дума. Докато при момичетата е нужен само един поглед встрани, за да осъзнаете, че девойката вече търси все повече одобрението и вниманието на тати.

Комплексът на Едип/Електра е период в живота на детето, в който то чувства много силна привързаност към родителя от противоположния пол. Понякога се случва така, че това съвпада и с враждебност и ревност към родителя от същия пол. Момичето възхвалява баща си, но се сърди на майка си и дори се заяжда с нея. При по-темпераментните деца тези промени се виждат ясно, докато при по-спокойните могат и да не бъдат забелязани. Но няма дете, което да не преживява този комплекс рано или късно, спокойно или бурно.
Тази фаза е изключително важна, тъй като ще определи емоционалния му живот на по-късен етап. От нея зависи сексуалното поведение и отношението към любовта и противоположния пол. Важно е в този етап от живота да не сте прекалено критични. Да не злословите по отношение на другия родител пред детето, да не проявявате действия на отхвърляне.

Едипов комплекс
Между 4 и 6 годишна възраст малките момченца гледат с обожание мама. Обсипват я с двойни дози внимание, любов, прегръдки. Това е съвсем нормална реакция.
При проява на Едиповия комплекс е важно бащата да бъде подкрепящ, но и да не губи напълно връзка със сина си. Да присъства активно в живота на детето и да се държи добре с жена си, но да не се чувства отхвърлен. По това как се държи жената, как се отнася с мъжа си, с детето, се изгражда моделът, който по-късно порасналия млад мъж ще определи като “идеалната жена”.
Едиповия комплекс започва своето развитие още около 2 годишна възраст и един от най-видимите белези за това е когато детето не дава на родителите да се целуват и прегръщат. Малкото се разкъсва, защото от една страна не иска да вижда заедно мама и тате, а от друга изпитва вина, защото има лоши мисли по отношение на единия от тях. Това се проявява под формата на агресия при игра, капризи, непослушание, плач, когато родителите се усамотят. След това, около третата година деца, които вече спят сами в стаите си, започват да искат да се завърнат в леглото на родителите, именно подтиквани от импулсите в този период.
Важното е вие, като родители, да подходите с разбиране. Да не бъдете прекалено критични, да не проявявате враждебност, да не игнорирате чувствата на детето. Всеки отказ за него ще бъде пагубен. Поставете определени граници и ги спазвайте – като например да не идва да спи във вашето легло. Но му осигурете това време заедно, от което се нуждае – почетете книжка на дивана, разходете се само двамата. Не игнорирайте и бащата – той все още е ключов елемент, тъй като след време малкото момченце отново ще започне да се отъждествява с него.

Комплекс на Електра
В този период момичето започва своите опити да прехвърли фокуса на своята любов от майката към бащата. То буквално се съревновава за вниманието на баща си с майка си. Таткото става все по-интересен и желан събеседник. Той е спасителен остров, утеха. В този период момичето изгражда своето виждане за любовта и за това какъв трябва да бъде бъдещият интимен партньор. Именно поради тази причина ролята на бащата е ключова. Той следва да хвали, да обръща внимание на всички онези “момичешки щуротии” – колко е красива с тази рокля, колко добре й седят новите обувки, каква прекрасна прическа има. Бащата е този, който се грижи за самочувствието на момичето в този период. Най-вероятно ще забележите, че ако майката похвали малкото дете, тя или няма да бъде забелязана, или ще получи някоя реплика от рода на “Добре” и дори “Не, не съм красива”. Важно е момичето да се почувства харесвано и уважавано от срещуположния пол, в главната роля – таткото. Той трябва хубаво да си помисли как иска дъщеря му да вижда мъжете като порасне: като мърморковци, които само критикуват, държат сметка, сърдят се, или като щастливи, любвеобилни и уважаващи другите хора. Въз основа на отношението баща-дъщеря момичето сформира образа на идеалния за нея партньор и в бъдеще ще търси именно него.
Тук важна роля има и майката – нейното отношение към таткото. Това също не остава незабелязано от детето. То вижда цялостната картинка и в представите му тя е идеална. Неслучайно деца, жертви на домашно насилие, като пораснат подсъзнателно търсят такива партньори. За всички тях това, на което са били свидетели вкъщи, е идеалният сценарии, по който да се развият нещата. 
Майката не бива да приема този период като шанс да съперничи с таткото за вниманието на детето. Стане ли така, комплексът на Електра може да се насочи към нея – момичето да прави всичко възможно да се хареса на майка си, но по чисто сексуален начин. Ще търси одобрението й, ще пърха с мигли, ще иска да целуне майка си по устата, да й пипне гърдите, да докосва голото й тяло. Петгодишно момиче, растящо в сигурна семейна среда, няма да иска да целува майка си по устата. 
Комплексът на Електра обикновено бива преодолян до седмата година, когато порасналата вече девойка намира все повече поводи да се сравнява с майка си, отколкото с баща си. Тогава връзката майка-дъщеря отново се засилва, но на друго ниво.

За какво да внимаваме
Малко преди да настъпи пика на тази фаза, децата преминават през плавен преход, който обикновено се забелязва около втората – третата година. Тогава малките започват с интерес да изследват активно своите полови органи и сексуална принадлежност. Този период плавно прераства в едиповата фаза, затова е важно още от рано да вземете мерки, като:

Не прекъсвайте желанието на детето да е с другия родител
Момченцата гледат с обожание мама, а момиченцата – татко. Обсипват с огромни дози внимание, прегръдки. Това е съвсем нормална реакция. Ако детето не покаже тази привързаност (към родителя от противоположния пол) това означава, че нещо в семейния модел е сбъркано и трябва да се вземат спешни мерки. Възможно е ролите да са сменени, отношението да не е адекватно, да няма изобщо връзка между мъжа и жената или родителят от противоположния пол да буди страх. Тогава детето не смее да покаже любовта си към родителя от противоположния пол, за да не бъде наказано от този от същия пол. Къса се веригата.

Да изведете детето от родителската спалня. 
След 2-3 годишна възраст, ако имате възможност, е време да отделите детето в своя собствена стая. То вече няма място в интимния свят на родителите, напротив. Осъзнавайки лека-полека своята сексуалност, детето следва да изгради свое собствено отношение към интимността. Да я приеме като нещо мистично, интересно, търсено, желано. Да осъзнае, че мама и татко освен родители, са и двойка и в това има нещо сакрално. Това е и времето, в което малкото ще се зарадва много на идеята, че вече е голямо и ще си има своя собствена стая. 

Да спрете да къпете детето от противоположния пол
След 2-3 годишна възраст вече е редно и да спрете да къпете детето от противоположния пол. Не, не е приемливо и да му правите компания, ако е голо, а вие сте облечени. Избягвайте тези ситуации, освен ако обстоятелствата не го налагат (сами сте, другия родител е болен и т.н.). Просто гледайте да се случва по-скоро рядко, отколкото да бъде рутина. Пуснете в главата на детето мисълта за интимността. Така то ще осъзнае с лекота, че жените са различни от мъжете. Ще обгърне голотата в пелена от мистерия. Около тригодишна възраст момиченцата вече започват да изпитват удоволствие, когато се докосват. Същото важи и за момчетата. Така дори едно обикновено действие на избърсване след баня или тоалетна им действа възбуждащо. Най-вероятно половината от вас в момента се хихикат и си казват “Е, как дете на 3 години ще се възбуди”. Аз ще ви контрирам – момченцата получават ерекция още от първите месеци след раждането. А всичко, за което си говорим до тук, се случва на ниво подсъзнание у децата. Моментът, в който дъщеря ви ще дойде при вас и ще ви каже “Тук ми става хубаво, когато се гъделичкам” е едва след няколко години, но въпреки че не ви дава ясни сигнали за това, в нейната главичка протичат импулси, които имат важна роля в оформянето на отношението й към любовта, секса и интимността като цяло.
Да спре майката да къпе момченцето и обратното има и друга положителна страна – време е да подходите с доверие към отрочето си и да му заявите “Време е да се опиташ сам”. То ще ви е повече от благодарно.

 ИСТОРИЯ

Според древногръцката митология, оракули прердичат на царя на Тива – Лай, че ще загине от ръката на своят собствен син – Едип. Затова той го изпраща в планината, обричайки го на смърт. Едип е намерен и отгледан от овчари, които възприема за свои родители. Когато пораства обаче узнава за пророчеството и случилото се и бяга, изплашен, че ще убие “родния” си баща овчарят. Съдбата обаче го среща с истинският му родител – Лай, когото той убива след спор, без да знае кой е всъщност. След това, в друга битка, сразява сестра си (за чието съществутване също не е подозирал), бива провъзгласен за цар и получава за награда жена си – вдовицата на баща му Йокаста. След време Йокаста научава, че Едип е нейният първороден син и се самоубива, а Едип избожда очите си със златните й фиби.
Що се отнася до Електра, нейната история далеч не прилича толкова на сапунен сериал. Тя просто проявява ревност и иска да отмъсти за смъртта на баща си (убит от любовника на майка й), като принуждава брат си да убие майката, а според някои древногръцки текстове – и любовника.
Психологът Зигмунд Фройд активно изучава този, а и други комплекси на съзнаването, и пръв говори за Едиповия комплекс като за универсален феномен. Според него това е фаза, през която минава всяко човешко същество – първият сексуален импулс към противоположния пол и първата ревност към същия. 
Фройд използва и термина “Комплекс за кастрация”. Свързва го с етапа, в който детето открива анатомичната разлика в половете – всеки иска да има това, което няма, защото иска да прилича на другия.

​

Когато единият го няма
Комплексите на Едип и Електра се проявяват дори в семейства с един родител. Там ситуацията е доста по-сложна, но не и непреодолима. Ключът се крие в разговорите. Важното е майката/бащата да не си приписва изкуствено създадена роля на “аз съм и майка и баща”, а да позволява на своите слабости да се проявят, но и да не влиза в ролята на жертва. Важно е да се говори за липсващия родител, за това как би постъпил в конкретна ситуация. 
​