Важността на това да бъдеш такава, каквато си.
Много пропагандирам времето за себе си. За някои това е прекалено егоистично, защото не е редно да зарежем децата, домакинстването, мъжете си, за да хукнем да си гледаме кефа. Понякога звучи нелогично, нали?
Но нека помислим на това не като зарязване на останалите дейности, а приоритизиране на това, което е истински важно.
Ако аз не се погрижа за себе си, кой е отговорен да го направи? Трябва ли да седя да чакам другите да ми обърнат внимание, да задоволят нуждите ми? Ако те го правят – то означава ли това, че и аз трябва да отвърна със същото?
Представете си този сценарий за миг.
Точно така – не работи.
Знаете, че за всичко, за което говоря, има дълбоко психологическо обяснение. Нещата, за които пиша, са вдъхновени от различни течения в психологията, лекции, които съм посетила. Други са провокирани от теми в ежедневието, дискусии с приятели, които сякаш са ме натиснали там, където най-силно боли и в този момент в ума ми се е появило потиснато усещане или съм си припомнила нещо, което съм чела.
Така се случи и с тази статия.
Говоря за времето за себе си, напомням си го ежедневно, правя хиляди неща, за да се заредя, да бъда жена, пълноценна майка, съпруга, приятел.
Но знаете ли защо всъщност това е толкова важно?
Защото жената е тази, която контролира емоционалния фон в дома.
Да, и аз така гледах първия път като го осъзнах. Казвам осъзнах, защото предишните пъти, когато това становище е стигало до съзнанието ми, то не биваше допуснато по-навътре. Това е огромен товар за плещите ми, който не исках да поема. Още една отговорност, която да нося. Как така от моето настроение ще зависи настроението на всички у дома?
Аз ще давам, ама искам и те да ми дават, не може така….
Всъщност – може.
Корените на това какви сме ние седят още у предците ни, поколения назад. В семейните констелации се обяснява на дълго и широко този феномен – жените още преди времената на големите войни са били принудени да отговарят за благосъстоянието на семейството. Мъжете са били на полето или в последствие на бойното поле, а домакините са били тези, които са отговаряли за къщата и децата.
Не само – представяте ли си мъжа да се прибере от битка, а жена му да му метне петте деца и да му каже – ти си бил на работа, аз също – гледай ги сега че да отида със Станка на разходка, да си побъбрим.
Абсолютно недопустимо!
Още по-зле става тогава, когато мъжете са се прибирали от война тотално съсипани – психически, физически. Някои не са се прибирали изобщо. Съответно жената е трябвало да прави ВСИ-ЧКО. И от тогава, чак до днес – поколения наред жени са отгледани от майки, които смятат, че са длъжни да правят всичко. Това е закодирано дълбоко в ДНК-то ни.
И е истина – ние можем да правим всичко. Можем да си носим тежките пазарски торби, можем да си гледаме децата, да готвим, да чистим, да учим, докато сме в майчинство.
Но знаете ли как действа това на мъжете ни? Съсипващо! То и на нас действа съсипващо, поради простата причина, че понякога всички тези дейности отнемат от енергията ни. Когато забравим да се заредим, така че да имаме сили да вършим всичко отново и отново, се получава срив в системата.
И у мъжа и у жената се преплитат енергиите на противоположния пол. Те ни правят такива, каквито сме – някои черти дължим на мъжкото у себе си, други – на женското. Ин и ян. Ден и нощ. Не бихме могли да съществуваме иначе.
Mъжката енергия е логична, директна, твърда, завладяваща, борбена, всеки момент е сам за себе си. Женската, от своя страна, е креативна, лека, обгрижваща, чиста, последователна, нежна.
За съжаление понякога се случва така, че едната ни страна се потиска за сметка на другата. И докато у жената движещата енергия трябва да е женската, то с поведението на началника, който може всичко и разпределя задълженията в дома, у нея на преден план излиза мъжката сила.
“Ами когато мъжа ми нищо не прави, без да му дам нареждания?” – ще кажат някои.
“Той само се оплаква, че е уморен от работа и не го интересуват децата, аз, къщата…” – ще допълнят други.
Това е така, защото мъжът прекалено дълго време е живял така че да потиска мъжката си енергия. И не си виновна за това само ти, не е и майка му – това идва от 3-4 поколения назад.
Трудно е да се прекъсне тази връзка, този модел на поведение.
Но е важно, защото, както споменах преди малко – жената е отговорна за емоционалния фон на семейството.
Отново един огромен товар на плещите на нежния уж пол, но е факт.
Причината за това се корени в силата на женската енергия, която трябва да е основна за нежния пол. Тя е тази, която извежда на преден план интуицията. Тя е тази, която ни среща с демоните вътре в нас, помага ни да погледнем ситуацията и себе си отстрани, да видим онези неща, които са невидими за мъжката енергия. Женската отваря възможности там, където логиката е безсилна. Тя има нужда да се прояви, да създава. Знае кога е време да пуснеш нещо старо да си отиде, или да забавиш темпото. Всичко това са неща, които са дълбоко свързани с психическото, с чувствата, емоциите.
Мъжката енергия, от своя страна, е стабилна и доста по-предвидима. Тя е фокусирана в това да създава структури, правила, да бъде логична. Елиминира емоциите и чувствата, за да може да види нещата ясно, без да се разсейва. Всичко е пречупено през призмата на познанието. Мъжката енергия е концентрирана и над това да защитава. Чрез нея усещаме опасностите и взимаме мерки, когато това се налага. Мъжката енергия прави така, че да постъпим по правилния начин дори тогава, когато това означава да нарушим зоната си на комфорт и да си създадем главоболия. Тя е пряма. За да стигнем до конкретен резултат, трябва да изминем определен път.
При силна проява на мъжка енергия ще решим проблема директно, без да влагаме особени чувства, докато женската ще ни накара да се свържем с останалите, да проявим емпатия, да намерим златната среда. В семеен конфликт, например, ако мъжа вдигне ръце и напусне “бойното поле”, жената ще го обвини в нежелание за общуване, липса на връзка. Неговото поведение ще е в директен конфликт с това, което е заложено у една жена с доминираща женска енергия.
Тя ще прояви емпатия, ще вземе предвид всички възможни опции, за да намери възможно най-добрата. Мъжът, обаче, е по-вероятно да се откаже, да потърси място, на което да остане сам с мислите си, за да намери решение, след което да се върне с готов план за действие, подчинен изцяло на логиката.
Правя го, за да си щастлива!
Колко пъти сте чували тази реплика?
Не мога да ви опиша колко зле се чувствам всеки път, когато някой ми каже нещо такова -, сякаш е длъжен да ме прави щастлива. Аз непрекъснато говоря на мъжа си, на децата си и повтарям и на себе си как трябва самите ние да сме щастливи, да се грижим за собствената си енергия.
Истината обаче е друга – мъжът наистина е длъжен да прави жената щастлива!
Жената се нуждае от време за себе си, време, в което да зарежда своята емоционална батерия.
Едва тогава и мъжът й ще може да черпи от нейната женска енергия. Ако жената е срината, преуморена, няма какво да даде – то емоционалния резерв на цялото семейство е изчерпан. Ако обаче жената е в хармония със себе си, силна, секси – то тя само с реакциите си може да предизвика такива емоции у отсрещната страна, че да я накара да грейне.
Мъжът, в интерес на истината, може да получи женска енергия и по други начини – чрез хобитата си, срещи с различни хора, но най-често сякаш това става чрез алкохол, наркотици (изключително силен източник на допамин и серотонин) и чрез… други жени.
Съответно мъже, които нямат възможност да практикуват нито едно от горните, търсят жена си като спасителния бокал, от който да пият живителна течност. Те просто няма от къде другаде да вземат така нужната им енергия. Ако жена им не присъства там за тях или ако въпросният бокал е изчерпан – тя няма какво да им даде. Случи ли се така, в подобни ситуации се сблъскват мъжката енергия на мъжа и мъжката енергия на жената. Това води до дисбаланс в цялата семейна картина. Бум.
Много товар за носене е на пръв поглед.
Да приемеш, че ти си отговорна за благосъстоянието на всички около теб за едни може да е повод за гордост, но за други е смазващо.
Чувстваш се длъжна да си непрекъснато заредена, за да може да даваш от своята батерия и на другите, а те в замяна да се отнасят с любов и разбирателство към теб. Цикълът е затворен, изключително логичен, но това не елиминира факта, че е прекалено много, за да бъде понесен и осмислен от един човек.
Ако обаче го преиначим – ако приемем, че сме най-важните в семейството. Че без нас всичко друго ще се срине (което е така), ще имаме повод да се обърнем към себе си. Да осъзнаем колко сме важни всъщност.
Но не с онова досадно задължение “Оф, трябва да си почина малко” – гледайки тоновете пране, чинии, мислейки си за вечерята, неспособни да се отпуснем изобщо.
Говоря за една съзнателна почивка, едно усещане, в което поставяме себе си на първо място. Но не заради другите, а заради нас самите. Поставяйки грижата за себе си на пиедестал, избутвайки доста по-надолу по стълбицата на успехите ни “грижата за себе си заради другия”. Защото има огромна разлика дали ще се грижим за себе си, мислейки си за друг човек или нещо, или ще се грижим за себе си поставяйки нашият собствен АЗ на върха на планината, позволявайки му да граби с пълни шепи от това, което Вселената му дава като заряд.
Този заряд трябва да пазим. Не е нужно след това да го разпределяме – малко за теб, за теб, за детето, за работата. Той ще се отделя малко по малко, по правилните направления. Благодарение на този заряд ще можем да сме спокойни и осъзнати, когато детето се тръшка. Благодарение на този заряд няма да попиваме като гъба емоциите на съпруга си, когато си излива яда пред (не върху) нас. Благодарение на този заряд ще приемем забележката на шефа като градивна критика, а не като порицание.
Благодарение на този заряд ще можем да сме наясно с нуждите си, с желанията си.
Замислете се – когато срещу вас имате щастлив, усмихнат, уравновесен човек, който излъчва увереност и стабилност – мъчно ли ви става за него или ви се иска да приемете от неговата енергия? Точно така – само като сте около него, вие я приемате. И след срещата с такъв човек сте въодушевени, радостни. Искате да творите, да обичате.
Защо този човек да не сте вие самите…?
Началото е трудно, но си заслужава!!!
П.С. Този материал е създаден благодарение на вдъхновяващата ми среща с Татяна Лукиан. Някои хора срещаш случайно, за малко, но са способни да проникнат дълбоко в душата ти. Благодаря ти, Таня!
П.П. Този материал е създаден благодарение на вдъхновяващата ми среща с Татяна Лукиан. Някои хора срещаш случайно, за малко, но са способни да проникнат дълбоко в душата ти. Благодаря ти, Таня!