Онлайн детоксът или иначе казано лишаването ни от телефони, интернет, лаптопи и всичкото цъкане в интернет за известен период от време стана много популярна тема напоследък. 

Аз съм враг на диетите като цяло. Убедена съм, че тялото няма нужда от резки промени, а от един хубав, пълноценен и постоянен режим. Това важи както за храната, така и за всичките ни навици, към които спада и ровичкането в телефона.
Пристрастени сме не за друго, а защото сме жертви на един феномен, от който най-силно страдат децата ни, а ние покрай тях – нуждата от мигновено задоволяване на желанията. Искаме и можем да получим своята допаминова инжекция веднага, без да се налага да чакаме нито минута повече.

Но този проблем не се решава с диети. Нито с онлайн детокс. Спирането на комуникациите няколко дни в годината са нещо като резките хранителни ограничения – само ще подсилят глада ни после. А и кому е нужно да се ограничаваме до такава степен? Технологиите в основата си всъщност ни помагат – те ни свързват, информират, образоват, предпазват. С телефона си проверявам времето, уговарям среща, запазвам активностите през деня, търся заведения, магазини, отварям разписанието на автобуса, виждам кога ще има череши на любимата ми сергия, уговарям бабата да гледа внучето/внучетата, поръчвам нови сандали, лятна количка, нова книга, кисело мляко….. Замисляли ли сте се всъщност колко много неща правим в мрежата и колко усилия ни спестява тя? Така че нека не изпадаме в крайности, а просто да си създадем адекватен режим за ползването на техниката по начин да ни служи, а не да ни пречи.

Нека ви споделя какво се старая аз да практикувам в дома си и защо, с уговорката, че не винаги ми се получава. Аз също понякога съм пристрастена, цъкам, докато говоря с дъщеря си, докато се храня, докато се приспивам. Но всичко това правя осъзнато, опитвайки се (макар и трудно понякога) да променя вредната част от случващото се.

Използване на електроника в определени часове или докато децата спят
Под децата разбирайте основно Вики, с бебетата засега не се крия.
Всичко започна след като видях една снимка. Осъзнах, че детето ми може да си изгради образ за мен като “вечно цъкащата”. Като се сети за майка си да си ме представя в онази леко приведена, изгърбена поза с телефон в ръка и дежурното “Да, Да”. Не, не искам. Не искам който и да е да си ме представя разплута на дивана или стола, вперила поглед в екрана. Затова реших да изтрия този образ. Телефонът използвам по предназначение – ако някой ми звънне или ако нещо спешно трябва да се провери (разбира се, тук е до усещане кое е спешно – разписанието на автобуса е ок, но не и дали някой ми е писал в чата). Всичкото чатене и ровене оставям за моментите, в които няма деца/мъж около мен. Това се случва общо взето само сутрин, късно вечер или, ако съм късметлийка, по някое време следобяд.

Алтернативни занимания, когато съм сама
Когато пътувам в метрото си нося книга. За това принос има също една случка – возейки се веднъж, четейки, установих колко много хора около мен са вперили погледи в телефоните си. Буквално цялото вагонче беше зомбирано. Всички изглеждаха ужасно! Та от тогава съм си казала – в метрото и в рейса е най-добрата възможност да си прочета книгите. Така и така няма какво друго да правя. Усещам, че съм пристрастена, обаче, защото непрекъснато ми се ще да си бръкна в чантата – да не би да има нещо. Ето това чувство за неотложност, което мобилните устройства ни носят, е ужасно травмиващо. Опасността, че може нещо да пропуснем, някой да ни пише, ние да не видим, някой да постне нещо и ние да го пропуснем, ни побърква. 

Повтарям си, че ако има нещо важно – ще го разбера
Ако някой има спешна нужда от мен – ще ми се обади. Все пак телефонът в основата си е телефон. Това е мантрата, която използвам, ако се притесня, че някой може да има нужда от мен и аз да не му видя съобщението.

Спиране на нотификациите
Това е нещо, което направих преди години и спря доста голяма част от излишното цъкане. На екрана ми се появяват само пропуснати обаждания и СМС-и. Всичко друго е в графата “не е спешно” и проверявам, когато мога. Съответно не съм изобщо надеждна, ако ми пишете по Вайбър и очаквате отговор веднага….

Ходене на места без обхват
Много обичам да ходя на вилата, защото там обхват почти няма! Има две чертички, но за интернет трябва много да се помолиш. Обичам да ходя на подобни места или на такива, на които няма къде да си заредим телефоните дни наред и трябва да пазя батерия. В тези случаи спирам мобилните данни и това е.

Ако ограничавам децата – ограничавам и себе си
“Защо аз не мога да гледам детско, а вие с тати всяка вечер гледате филм?”
Тази реплика преди време ме стресна. Разбира се, последваха дежурните обяснения за това как ние сме пораснали, за нас не е чак толкова вредно, колкото за малкия детски мозък, как ние сме се научили да се ограничаваме и така нататък. Но се запитах – аз всъщност ограничавам ли се? Затова си наложих, че е абсолютно в реда на нещата да имам дни, в които съм “наказана”. Оказва се, че има много други неща, които мога да правя в свободното си време.

Алтернативно приспиване
Преди се приспивах с телефона. Дълго и мъчително. Сънят ми после страдаше.
Напоследък чета. Нужни са ми само няколко странички, за да се пренеса в страната на сънищата. Често гледам някой сериал, но поне не пренасям телефона в спалнята и обикновено след един епизод време съм заспала. Отне ми време, докато оправя съня, после и бебетата се появиха, но е значително по-добре от моментите, в които заспивах с телефон в ръка.

Упражнения, вместо зомбиране
Седенето на телефона или компютъра работи в ущърб на здравото ни тяло. Гръбнакът се изкривява, очите болят, главата също, често се получават увреждания като тендовагинит и тн. Ако не работите на компютъра, ако нямате нещо спешно за проверяване, а просто се чудите какво да правите сега и скролвате безцелно нагоре-надолу, изберете действието пред бездействието. 10 излишни минутки се равняват на няколко хубави разтягания или една кратка тренировка. Или сгъване на прането. Дали ще ги прекарате активни, освежени, заредени с енергия или с изкривен врат и схванат кръст – вие решавате. 

Повече активности навън
Излизането навън е сигурен помощник в това да се дистанцирате от безцелното ровене и чатене в Интернет. Кой има време за нещо повече от снимка, докато е на преход в планината или дори на обикновена разходка в парка? Разбира се, тук трябва и малко самоограничаване – на много от нас първата работа, щом седнем на пейката, е да си извадим телефона от джоба. Същото правим и докато си чакаме обяда в ресторанта. Или докато спътника ни е в тоалетната, а ние чакаме сметката. Или докато чакаме рейса на спирката. Или докато детето си играе с приятелче. Кажете си СТОП. Както виждате много от нещата, за които говоря дотук, са лесно изпълними тогава, когато сме осъзнати и работим със себе си и си поставяме сами ограничения. В същото време не трябва да сме подвластни и на строги забрани – не се самобичувайте за това, че сте погледнали чата замалко, докато седите сами в парка. Осъзнайте това, което правите и силната ви воля ще ви се отблагодари.

Осъзнатост, но не и наказания
Както казах, не се чувствайте гузни, че сте погледнали телефона, докато сте с детето или на разходка в парка. Осъзнавайки, че сте го направили, че това не е много добра идея и че трябва да пробвате другия път просто да не се изкушавате, а да се наслаждавате на другите си активности, е една от крачките към успеха. Същото е и с диетите – много хора очакват мигновен прогрес и ако не го постигнат или пък неволно нарушат диетата си един-два пъти, те изпитват чувство на вина и се отчайват. 

Без мултитаскинг
Знам, че е трудно. Аз съм от хората, които непрекъснато правят няколко неща едновременно. Но с компютъра е нужно ограничение. Ако пиша статия – пиша. Ако чатя – чатя. Често правим сто неща накуп. Ровим по сайтовете, поръчваме си обувки, храна, чатим, запазваме статии, които да прочетем по-късно. О, колко много запазени сайтове имам, които ме чакат. Това натоварва ужасно много. Затова правя чистки. Ако нещо ми е супер интересно – запазвам го. Ако е някакъв образователен материал – също. Но ако е просто някаква клюка, за която нямам време сега, ама “после като седна” ще видя – подминавам. Защото се получава така, че се затрупвам с информация, която ме вика – хилядите отворени табове, запазени постове, bookmarks. И ако вкъщи съм минималист откъм вещи – то с информацията онлайн явно не съм се ограничила кой знае колко много и трупам, ли, трупам. Знаете ли, че в браузъра на телефона имам над 40 отворени таба? Това е лудост! Да, трудно ми е, но съм си го поставила за цел да седна и да разчистя и го правя от време на време. 

Кое е спешно и кое е за удоволствие
Разбира се, не е казано, че не трябва да използваме устройства, ако не вършим нещо важно на тях. Те са създадени и за наше улеснение и удоволствие и в това няма нищо лошо. Затова не се чувствайте гузни, че сте скролвали безцелно, докато си почивате, или че гледате филм или ровите по сайтове. Напротив, тези неща също ни помагат да разпуснем. Единственото, което е нужно, е да си поставите ограничение. Определете си някакво време, в което знаете, че е ок да се отпуснете и да се поровите в мрежата – например час. Ако трябва си навийте часовника. После станете и свършете някоя офлайн активност, която ви помага да се освежите.

Мамо, трябваш ми
-Да, идвам ей сега

Колко пъти сте го казвали? Или “Остави ме, не виждаш ли че правя нещо”. Често се захласваме и забравяме за децата си. Те са тези, които имат нужда от нас сега, а не компютрите и телефоните. Една от блогърките, която следя, наскоро писа пост по темата за онлайн детокса и в него прочетох нещо, което много ме травмира, защото аз често го правя и е ужасно. В желанието си да се усамотя аз се изолирам с телефона и ако бъда прекъсната и обезпокоена започвам да се дразня, проявявам агресия, ядосвам се. Някой е прекъснал правото ми да бъда сама. Понеже с деца е трудно да направиш останеш съвсем сам и да си починеш и то не след като преди това си вдигнал скандал на тема “Граници и лично пространство”, то избирам моментите, в които не искам да бъда на stand by, да съм далече от домочадието. Така всички сме много по-пълноценни. Ако не мога да изляза, защото, признайте си, ако искам да поцъкам 20 минути на телефона няма нужда да излизам от къщата, то поставям правила – отивам в другата стая да си почина. Или дори в същата, но пак с условие – сядам на лаптопа да свърша нещо, имам нужда от малко тишина. 

Трудно е. Много е трудно да водим балансиран начин на живот. Трудно е да  даваме пример на другите, особено когато сме убедени, че за нас правилата не важат.
Често изпадаме в крайности и вярвам, че онлайн детоксът е като всеки друг детокс – нужен, но не на всяка цена и насила.
Много често, без дори да осъзнаваме, ние се подлагаме на подобен режим – дали ще е на вечеря с приятели, на преход в планината. Нужна е само малко по-голяма доза осъзнатост и ще го превърнем в хубав, здравословен режим. Защото идеята не е да се ограничаваме за един-два-пет дни и после да се върнем в нормалния си режим. Идеята е да търсим промяната, която ще ни направи по-добри хора и пример за децата ни.
Често обвиняваме съвременния свят в неща, които ние сами сме причинили и можем да избегнем. И прекаляването с устройствата е едно от тях. Живеем във времена, в които децата ни неизбежно ще се сблъскат с неща, които на нас са ни непознати и ранното запознаване с технологиите е едно от тях. Но това е тяхното време! От нас се изисква единствено да ги научим на самоконтрол, как да разпределят времето си балансирано и как да се грижат за ума и тялото си. Затова не е нужно да ги откъсваме изцяло от компютрите и телевизора, а да им ги представим като адекватна част от всички онези активности, които са част от живота им – разходки с мама и тати, играене на настолни игри, ходене на планина, каране на колело, ролери, готвене и т.н. И да не забравяме, че онова, което развива най-силно мозъка в ранна детска възраст е именно движението.

Всичко казано дотук има нужда от едно важно уточнение – докато при по-големите деца, над 3-4 годишна възраст, използването на телевизия и интернет може и да носи някакви образователни приноси, то при по-малките далеч не е така.
Използването на екрани при децата до 18, а според някои проучвания и до 24 месечна възраст доказано води до повече вреди, сред които забавено речево развитие, моторно и сензорно също, неспособност за справяне с емоциите, трудности в обшуването.
За развитието на детския мозък от основно значение е движението – то спомага за развитие на физическите и когнитивните способности, приспособява примитивните рефлекси, действа едновременно върху двете полукълба на мозъка. 
Заседяването пред екрана действа по обратния начин – забавя развитието на важни умения, често ги спира напълно. По този въпрос съм подготвила доста по-подробна статия, затова сега само споменавам и напомням следното: пускането на филмчета (особено такива за възрастни или анимации от типа на Цар Лъв, Мечо Пух – дълги, с много движение и детайлно съдържание), клипчета от Ютюб или игрички на деца под две годишна възраст е единствено и само за улеснение на родителите. Прави се тогава, когато мама и тати имат нужда да свършат нещо, а детето буквално да се „зомбира“. Тези действия носят повече вреди, отколкото ползи и е редно да се избягват, макар на всички да ни е ясно, че „и мама е човек“ и понякога има нужда от глътка въздух.