Защо се променяме? Какво е промяната?
Готови сме да се променим, защото не влизаме в калъпа на обществото. Или на семейството, на средата, в която живеем. Мнозина се мислят за слаби, грозни, безволеви, прекалено дръзки, арогантни. Средата около тях пречупва мнението им за себе си спрямо обществото. И те се чувстват потиснати от това.
Истински щастливи сме само тогава, когато сме доволни от себе си. Когато се обичаме, когато искаме да се променим само заради господарят на своя свят – АЗ. Тогава и само тогава бихме могли да озарим освен своят, но и животa на хората около нас.

Много по-удобно нам е да променяме себе си според това каква е ситуацията във вътрешния ни свят. Да се обърнем към себе си и да си кажем – харесвам ли се такъв, а ако не – какъв бих бил по-приятен за себе си?

Аз бих искала да бъда по-смела, по-настоятелна. Бих искала да бъда по-директна и дръзка, когато става дума за собствения ми комфорт. Бих искала да бъда по-искрена със себе си и по-тактична в обкръжението си. И не би трябвало да ме интересува особено дали на обществото около мен гледната точка се припокрива с моята. Защото аз движа собствения си свят. Пък по калъпа все ще се наместя.

Хората трябва да започнем промяна – била тя в негативен или позитивен аспект, единствено тогава, когато вътрешния ни глас проговори и осъзнаем, че не сме в мир със себе си. Че не се чувстваме комфортно с мислите си. В противен случай каквато и да е промяна би била угодна само на другите, но не и за нас.
А ти готов ли си за промяна?