Браво – тази дума, символ на успех. Използвана винаги, когато е възможно, като заместител на множеството емоции, които нахлуват у нас в момент на удовлетворение. С едно простичко “Браво” успяваме да изразим чувства на щастие, задоволство, радост, благодарност, облекчение, гордост. А защо не и да проявим ирония?
“Браво” е реплика, която е забранена за използване в Монтесори групите и е отричана от множество образователни школи. И ако си мислите, че всички те отричат похвалата, грешите. Просто техните думи акцентират върху процеса, натрупания опит, емоции и знание, а не върху крайната цел.
Ако изхвърлите “Браво”-то от речника си, ако това се случи и в детските градини, то после в училище отпада напълно нуждата от похвала, стикери, оценки. Идеята е простичка: когато станеш възрастен да не очакваш положителната похвала, да не обвиняваш учителя, приятеля, партньора за това, че не ти я дава, а да си доволен с постигнатия успех. И да знаеш какво стои зад него.
Не това се възпитава с използването на “Браво” във всеки един момент. Да, светът и езикът ни се стремят към опростяване, но това не означава опростяване на чувствата. Защото зад нашето “Браво” седят те – гордостта, радостта, щастието, които сме изпитали, виждайки постиженията на децата си.
Често по този начин опростяваме не само бита, но и емоционалния си свят, разбиранията си. Като родители забравяме за тази мъничка подробност и осакатяваме децата си, без да го желаем и осъзнаваме. Защо съм толкова жестока спрямо една проста похвала ли? Защото не е нужна!
Децата ни нямат нужда от оценка на поведението си. Те имат нужда да разберат как функционира света и какво точно се е случило. Те не заслужават да бъдат причислени към добрите и към лошите, без да им е дадено обяснение за конкретната случка в даден момент. Само така ще им позволим да развият потенциала си, да открият силните и слабите си страни, да развият вътрешния си стремеж към развитие и промяна и да се харесват такива, каквито са. Да осъзнават и поправят грешките си и да носят отговорност за поведението си.
Все неща, които не се учат с “Браво”. Тази реплика просто и ясно дава на малките одобрение – нещо от изключителна важност за тях. Да бъдат харесвани от родителите, от приятелите и учителите си. Те не изпитват нужда да търсят обяснение, защото само по себе си нашето одобрение е ценно за тях. То ги дарява с любов. Получат ли го, те се чувстват съвършени и ще го търсят винаги и под всякаква форма – похвала, играчка, прегръдка.
Ще го търсят и като пораснат – в училище, с приятели, при половинката си. И ако не го получат по начина, по който са научени, ще страдат.
“Браво” е реплика за мързеливи родители.
-Мамо, подредих си стаята.
-Браво.
И всичко свършва до тук. Действие – следствие от действието. Направих нещо, което майка ми смята за хубаво. Чувствам се добре.
Няма нищо лошо, ще си кажат някои. Но къде остават емоциите и чувствата?
Кое е нещото, заради което мама ми е казала “Браво”? Това, че съм се стегнал и съм оправил, начина, по който съм го направил, или…. Няма значение. Важното е, че получавам одобрение.
Забравяйки за тази реплика позволяваме на себе си да разгърнем потенциала си, да опознаем онези емоции, които са прашасвали в нас през последните дни, седмици, години.
С какво можем да заменим “Браво”? С това, което наистина мислим.
-Личи си, че си се постарала.
-Разкажи ми повече за тази рисунка
-Стаята ти изглежда толкова просторна и чиста, когато прибереш играчките
-Много ми харесва как си нарисувала картината
-Добри цветове си избрала
-Вижда се, че си се забавлявала, докато си редила легото
-Интересен избор на дрехи днес, харесва ми
-Гордея се, че сама се оправи тази сутрин
-Доволна съм, че си изми сама зъбите
-Добре си омесил тестото
-Радвам се, че си си подредил играчките
-Доста ме улесняваш, когато си взимаш сама чашите
-Виж колко неща вече можеш да правиш сам
-Чудесна работа!
-Това е прекрасно.
-Благодаря.
Но “Браво” не е задължително да носи само положително настроение. То има силата да изрази целия смисъл, който искаме да вложим:
-Вече почти не излизаш от чертичките, само на две места си пропуснал, това е чудесно.
-Радвам се, че вече се обличаш сама. Само блузата ти е наопаки, искаш ли помощ?
Забелязали ли сте, че често казвате “Браво”, за да отбиете номера?
Детето ви прекъсва, докато си говорите с мъжа си, за да ви покаже новата си рисунка, а вие го потупвате по-рамо и му казвате “Браво”. Оправяте се за детска градина сутринта, вие бързате а малчуганът идва да ви съобщи, че си е измил сам зъбите. Казвате “Браво”.
Прибирате се и синът ви носи нова рисунка, която сам е оцветил. Казвате “Браво”. Но рисунката изобщо не ви харесва. Въобще видяхте ли я?
Работите в софтуерна фирма и изобретявате иновативно приложение, което ще промени начина, по който работи екипа ви. Шефът ви казва “Браво”. След това приложението бива преправено почти изцяло, а вие се чудите защо. Дали зад шефското браво не е седяла мисълта “Идеята ти е чудесна, много ще ни помогне в работата. Само че изпълнението на самото приложение е под всякаква критика”?
Нека направим така, че да разберем.