Често ли попадате в капаните на отлагането – бичът на съвременното общество?
Ще попълня декларацията утре, после ще пусна това съобщение, вдругиден ше взема книгата за детето, следобяд ще изчистя, по-късно ще се обадя на майка си, по-натам ще мисля за промяна.

Ще съм доволен, когато си намеря половинка.
Ще си намеря половинка, когато стана самостоятелен.
Ще стана самостоятелен, когато си взема кола и апартамент.
Ще си взема кола и апартамент, когато имам достатъчно пари.
Ще имам достатъчно пари, когато имам доходоносна работа.
Ще имам доходоносна работа, когато съм успял.
Ще съм успял, когато съм щастлив.
Ще съм щастлив, когато изплатя апартамента.
Ще изплатя апартамента, когато започна да взимам повече пари.
Ще взимам повече пари, когато сменя работата.
Ще сменя работата, когато съм сигурен.
Ще съм сигурен, когато повярвам в себе си.
Ще повярвам в себе си, когато имам материална стабилност.
Ще имам материална стабилност, когато искарам много пари.
Ще изкарам много пари, когато игнорирам приятелите и семейството си.
Ще игнорирам приятелите и семейството си, когато остана сам.


И така започваме да се въртим като хамстери в колело – мечтаейки да избягаме. С времето толкова много да се смачкваме от убеждението, че не можем, че продължаваме да въртим с все сила с надеждата колелото да се счупи. Или животът ни да свърши.

Замисляли ли сте се какво може да се случи дотогава?
Докато ние просто си лежим и чакаме времето да мине, правейки нещата, които правим обикновено – хранене, спане и тук таме някакви битовизми, животът се изнизва. Десетки хора просто седят и чакат – не само на спирката или на опашката в магазина, чакат животът им да се изниже.

Чакат детето да порасне, за да започнат да правят нещо за своето собствено удоволствие,
Чакат да се сдобият с куп здравословни проблеми, за да могат да спортуват.
Чакат да ги уволнят, за да променят професионалната си ориентация.
Чакат кофата за боклук да прелее, за да я почистят.
Чакат нещо да се счупи, за да го поправят.
Чакат алармата да звънне, за да станат.
Чакат да срещнат идеалният мъж или жена, за да не правят компромиси.
Чакат да съберат смелост, за да действат.
Чакат да се оправи времето, за да излязат.
Чакат някой друг да направи първата крачка., за да тръгнат.

Чакаме да бъдем щастливи, по-добри, по-вярващи в себе си.
Отлагаме щастието по своя воля и сякаш ни е по-лесно да обвиняваме обстоятелствата, светът, в който живеем, правителството, мръсните улици, корумпираните кметове, некачествената храна, мръсния въздух.​


Всъщност разполагаме със скрит коз – подсъзнанието ни. То е много силен инструмент, който при правилна поддръжка може да ни осигури спокойствие, увереност, щастие. Тук и сега.
Ако години наред живеете с мисълта, че сега не е момента, че има множество пречки, които да ви спъват, че работата ви е кошмарна, но нямате право на избор, то вие храните подсъзнанието си отрова. Вместо това обърнете плочата и осъзнайте, че имате право на избор. Винаги! Това дава контрол, а обратното ви поставя в ролята на жертви. Да си жертва е много по-лесно – не полагаш никакви усилия, осланяш се на съдбата си, колкото и черна да е тя, и се надяваш един ден нещата да станат по-добри. Няма какво да направиш, освен да продължиш да съществуваш по начина, по който го правиш и сега. Лесно е и обикновено всички други освен теб са виновни.
Ако нещо се обърка тогава, когато си взел нещата в свои ръце и си направил избор, то виновният си ти. Ти чупиш, ти поправяш. Натоварен си с отговорности. Трудно е, особено в началото, но съвсем скоро може да имаш възможността да береш плодовете на собственото си усилие. Защото действието носи последствия – да, не винаги са тези, които сме очаквали, но абсолютно винаги нещо се случва. Получава се нещо като Ефектът на пеперудата (метафорично: как размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в траекторията на далечно торнадо. Малки на пръв поглед действия имат голямо отражение в последствие.). Всяка крачка, която правиш, размеква почвата под краката ти. Всяка мисъл, която генерираш, остава в подсъзнанието ти и задейства десетки процеси от които зависят както физическото, така и психическото ти здраве.

Негативните мисли освен че демотивират и обезкуражават човек, имат способността и да действат на физическо ниво – разболяват ни. За разлика от тях позитивните успяват да ни вдигнат на крака и да ни накарат да правим чудеса. Отчаянието е враг номер едно на прогреса.

Затова трябва да се водим от нуждите си. След като задоволим чисто физиологическите (храна, вода, сън, интимност) не трябва да спираме, чакайки останалото да се изсипе върху главата ни в един хубав слънчев ден, когато всичко, за което сме мечтали, се сбъдне.
Напротив. Трябва да продължим, задоволявайки основните си емоционални нужди – най-важната сред които е да бъдем щастливи. Защо някой въобще би искал да бъде щастлив по-натам, а не тук и сега?
Обяснението е, че това е психологически феномен, чрез който хората се самонаказват. Той е в следствие на изпитан сериозен страх от провал. Това кара хората, които отлагат щастието си за по-натам, просто да се сгушат в мекото одеало, изтъкано от настоящи проблеми и опасения, пазещо ги от страховития свят на “Сега” и “Ти можеш”
Обществото, в което живеем, ни подтиква да мислим за щастието като за повишаване на материалния ни статут. Но това е път, по който поемем ли, не води до нищо хубаво – защото винаги има още и още и още. Ще си купя къща, но после искам по-голяма. Ще сменя работата за по-доходоносна, но после ще искам още пари. И, разбира се, тук не говорим за това да спрем да се стремим към по-добро бъдеще и по-голяма финансова стабилност. Напротив, разбира се, че ще искаме още. Но не на всяка цена. Не трябва да допускаме това, което нямаме, да ни лишава от щастието. Това е грешката, която много хора допускат – вместо да са щастливи с това, което имат, докато искат и се опитват да са нещо повече, те са нещастни с това, което имат, защото то не е повече. Схванахте ли разликата?
Страдаме защото нямаме. А защо да не сме щастливи, защото имаме?

Бъдещето има огромно значение и е важно да му отредим нужното внимание, но не и загърбвайки напълно миналото и настоящето. Бъдещето се нуждае от известна доза планиране, а не от отлагане. И да сме готови за провал, разочарование, болка. Замислете се откъде сте тръгнали, какви сте били, през какво сте преминали, за да се превърнете в това, което сте. Осъзнайте прогреса, който сте постигнали, докато сте се издигали по стълбичката на живота. Кажете си “Аз мога” и продължавайте напред. ​


Решение на проблемите ми
Има няколко лесни стъпки, чрез които да повярвате по-силно в себе си и да осъзнаете, че сте способни да бъдете щастливи тук и сега и в същото време това да ви даде сили да продължите да искате и да постигате повече.
На първо място трябва да установите кои са нещата, които имат най-голям потенциал да увеличат щастието ви. След като ги откриете и направите съответните избори, понасяйки последствията, да инвестирате усилие, време, пари, в тези неща.
Например, ако работата ви не ви харесва особено много, но пък ви осигурява материална стабилност, която ви прави щастливи, имате два избора: или да започнете някак си да харесвате работата си или да я смените за друга, също толкова доходоносна.

Както очаквате, подобно нещо не е толкова лесно. Множество психологически проучвания показват, че хората не са особено склонни да инвестират в увеличаване на дозата щастие. Всичко е заради трудността да излизаме от зоната на комфорт и заради лекотата, с която падаме в капана на отчаялнието. Ако беше иначе, то щяхме да отделяме най-много време за доказаното като едно от най-положителните преживявания в живота на човек – времето, прекарано с близки. Въпреки че тази дейност доказано влияе на щастието и социалния ни статут, ние прекарваме по-малко време в срещи с приятели и роднини, отколкото в офиса или на компютъра. 
Хобитата, свързани с общуване и взаимодействие с други хора са изключително важни за повишаване на самочувствието.
Не на последно място трябва да сме осъзнати в това, което правим. Това означава да не се опитваме да избягаме от настоящето – ако разговаряме за конкретен проблем, да се придържаме само към него, а не да си спомняме и за други неща, които изхождат от него. Когато сме осъзнати не се притесняваме за бъдещето. Защото, така или иначе, не можем да го прогнозираме. Осъзнатостта ни помага да се концентрираме върху собствените си способности тук и сега и да завъртим кръга, достигайки до точка едно, когато адекватно приоритизираме целите си. ​

Едно от най-ключовите умения за щастието обаче остава благодарността. Тя носи смиреност, помага ни да почувстваме спокойствие, да станем осъзнати и да оценим истински стойностните неща. Тук и сега. Повече за това как работи благодарността можете да разберете в това кратко клипче.

Когато… тогава
Когато пораснеш, ще разбереш
Когато стигнем ще ти кажа
Но защо да чакам, като това е важно за мен и искам да го науча сега. Искам да съм щастлива сега.
​Ами ако после вече е късно? Ако после просто няма…?