Преди време размишлявах на тема “Зависимостите”. Това се случи в момент от живота ми, в който се чувствах изключително податлива на чуждото мнение и оценки. Сякаш те определяха това как аз ще се чувствам. Беше ли мъжа ми тъжен – бях аз. Беше ли детето ми нервно – аз също. И тук не говорим за емпатия, а за истинска проекция на чуждите чувства. Не съм страдала видимо, но без да си давам сметка аз осъзнавах, че приписвам чуждите поводи за тъга и несгоди върху себе си. А никой няма право да краде емоциите на другите.
С малко техники върнах отново вярата в себе си, създадох си навици за щастие и усетих как се променя всичко около мен – вътрешната промяна води до външна такава.
И така в един хубав, слънчев ден, събрала сили, уверена и вярваща в себе си, реших да се отърва от една от най-големите си зависимости – кафето.
За някои това звучи смешно, направо нелепо. Та какво е сутринта без една чаша ароматно, горещо кафе с пухкава пяна.
Промяната в живота ми започна да се настанява още след раждането – установих колко съм зависима от сутрешния си ритуал, от рутината в началото на деня, от минутите, прекарани в мълчание. Както мъжът ми се шегуваше: “Не трябва да ти се пресича пътя към кафеварката”.
Толкова бях зависима, че ако ходехме на почивка на място, на което трябва да се облечеш и да излезеш от стаята, за да си изпиеш кафето, се чувствах ужасно. Всъщност като знаех, че отиваме на такова място, правех детайлно проучване за това къде е най-близкото кафе, носех си кафеварката, ако имаше котлон или слизах до ресторанта (ако сме в хотел) и си носех чашата горе, за да си довърша ритуала…
В един момент, с появата на бебето, тракторията ми е промени. Пиенето на кафе се измести за по-късно през деня, а с това сутрешната рутина леко се видоизмени и аз се обърквах тотално. Изведнъж започнах да осъзнавам колко зависима съм всъщност от този навик.
Минаха месеци преди да променя рутината, без да изключвам кафето – просто го пиех малко по-късно и невинаги в мълчание… Противно на очакванията с кафето винаги събуждането ми е бавно, много бавно. Ако съм станала в 7 – някъде към 9 бях напълно адекватна.
Няколко пъти се опитвах да спра кафето. Не успявах! Не се ли сдобия с черната напитка в ранните часове на деня после с часове ме болеше главата. Бях сънена, неориентирана. Но нямах воля. Знам, че звучи като голяма наркомания, но това е жестоката истина – кофеинът е най-популярният и леснодостъпен наркотик в света. Бие по популярност дори никотина.
Представете си само колко хора страдаме от тази зависимост и дори сме щастливи от този факт.
Последният ми опит да спра или поне намаля кафето започна края на миналото лято. Бях по-силна от всякога, вдъхновена, уверена, че ще успея. Този път започнах от далече – не се отказах съвсем от напитката, преглътнах часовете болки, но вмъкнах в ежедневието си друг сутрешен ритуал – йога и чай. Ако пиех кафе, го правех след обяд. Но внимавах, защото пия ли късно кафе после няма заспиване.
И така до деня, в който стана толкова късно, че нямаше за кога да го пия. Казах си – това е просто навик, а навиците се променят и аз успявам!
Според множество проучвания промяната на навиците отнема доста време – между 20 и 40 дни. Ако трябва да съм честна, това не ме обнадежди особено. Изчетох десетки статии на тази тема, размишлявах по въпросите от типа на „Как да бъдем силни и самодостатъчни“, мотивирах се по-различни начини, но всичко се получи с лекота тогава, когато се оказах напълно готова. Аз самата.
Не усетих кога минаха няколкото седмици, в които ежедневието ми се беше променило драстично. Сутрин се събуждах, разсънвах се с йога или книга. Не се прозявах и не чаках сънено звука на кафеварката. По някое време си правех чай. Или пиех просто вода. Започнах да закусвам. И то не нещо бързо, колкото да не пия кафе на гладно (дълги години закусвах чак към 11…).
И така изведнъж усетих нов прилив на енергия в себе си. Събуждах се освежена, много по-малко време ми трябваше да вляза в час, да се организирам. Не се поддадох и на подсъзнателното ми желание да заменя един токсичен навик с друг – позволих си да усетя колко е хубаво да си адаптивен и така някоя сутрин пия чай, друга не, единствено гледам йогата да не забравям, но дори и да не стигна до нея не се притеснявам.
Станах по-работлива рано сутрин. От време на време ми се допива кафе, липсва ми понякога вкусът и съм се заредила с малко безкофеиново вкъщи.
Тази статия не цели да ви откаже от кафето. Особено ако не сте сериозно зависими от него. Цели да ви покаже, че дори и най-токсичните навици подлежат на промяна. Мислите подлежат на промяна – от там нататък вече е лесно. Само че тя трябва да дойде в точния момент във времето, когато не само тялото, но и духът ви е готов да съдейства.