С наближаването на коледните празници отново ме жегва.
Нещо дълбоко в мен започва да бушува, особено сега, когато за поредна Коледа ние ще сме благодарни за здравето, спокойствието, домовете, семействата, които имаме…. Но има места по света, в които здравето и мира са недостижим блян.

Там няма как да помогнем и аз от години отказвам да споделям в мрежата постове по теми, от които ме боли, защото не мога да помогна…. не и директно. Не и там.


Всеки един от нас обаче може да помогне за това да има повече добро тук, сега, около нас. Доброто е заразно, знаете и аз силно вярвам в ефекта на пеперудата.
Как да има повече добро?

Не мога да помогна директно на децата по света, останали без родители, но мога да помогна на тези, които са тук. Така правя нещо мъничко, което обаче има директен отзвук върху всичко около мен. Колелото се завърта.

Помагам на близка кауза – хората вярват отново в доброто – спират да се чувстват нещастни и озлобени – детето ми вижда, че всъщност ИМА какво да сториш, за да направиш света по-добър – разказва за това на приятелите си – те се зарибяват – още някой се включва в каузата – доброволците виждат моментално резултат от действията си – вярват, че са важни и се мотивират – получилите добро са обнадеждени – те самите правят добро…


Понеже редовно се оправдаваме с децата, ще ви дам конкретни примери и съвети как това е постижимо и с тях. Даже участвайки в доброволчески инициативи, давайки пример на децата си, че дори и с малко средства и съвсем малко време можем да направим света едно по-добро място за живеене, ние им даваме ценен пример.
Учим ги на емпатия, показваме им че действията и мислите им имат значение. Че те са важни, ценни и всъщност всичко зависи от тях. Те имат контрол!

Нека ви разкажа по-подробно за каузите, които през последните години подкрепяме активно и как те се отразяват на децата:

1. „Бандата на 1500те“

Не мога да не започна с онези, които превърнаха доброволчеството в мен в навик. Допреди тях редовно участвах в най-различни инициативи, прелиствах сайта на TimeHeroes в търсене на място, на което мога да помогна, но Бандата ми отвори нов свят. Обичам да говоря и да пиша, но в момента нямам думи да пресъздам усещането, което изпитвам, сещайки се за първия път, в който стъпих в приюта за безстопанствени кучета в Долни Богров.

Истината е, че се случи след като видях едно куче, което много приличаше на моето (което си отиде преди няколко години). Исках да го видя, да го погаля… И отидох. Вече бях родила Вики – тя нямаше 3 години и я помъкнах с мен при „дивите, мръсни кучета“. Видях онова сладурче, за което отидохме, галихме го, давахме му лакомства, разхождахме го… Но освен него видях и всички останали. Осъзнах, че само с една неделна разходка, споделена с най-близките ми, може да направя толкова добро. Бандата са група от доброволци, които се грижат за приюта на Екоравновесие, тъй като персонала там е прекалено малко на брой и не достигат ръце в грижите. Всяка неделя се организират разходки, на които се извеждат кучетата – иначе те седят по цял ден в клетките. По опитните от бандата се занимават и с неща като рязане на нокти, даване на лекарства и т.н., но дори да си просто любител на животните и да искаш да се разходиш, правейки добро – това е идеалното място.
Много компании използват този повод да организират събиране на колеги с цел полезна дейност.
В приюта има правила, организация, а кучетата се „раздават“ спрямо хората. На мен, като човек, който отива винаги с детето, са ми се падали най-различни кучета – от такива, които да изморим от тичане до изплашени старчета, които искат просто да поседиш и да ги погалиш, да усетят топлинка. За Вики всяко едно ходене беше истинско удоволствие, чакано с нетърпение. 3 години бяхме редовни. Спряхме да ходим покрай ковид, когато затвориха всичко. Отидох няколко пъти бременна, но после минах на друга вълна и сега с мъка споделям, че не сме стъпвали в приюта с близначките. Може би е време?
Освен в този приют, Бандата на 1500-те организира разходки и помощ и в още един, който се намира в с.Сеславци. Той е доста по-малък, но призивът е същия- съвсем малко е нужно, за да подадеш ръка на създание в нужда.

2. Фондация „Надежда за малките“

Фондация „Надежда за малките“ е организация, която създава условия, близки до семейните и дава индивидуална грижа на бебета и малки деца в прехода от криза в семейството към изграждането на устойчива и сигурна семейна среда. Представлява няколко защитени жилища в София, които се превръщат в дом на деца, лишени от родителски грижи, докато не се завърнат при семействата си или не бъдат осиновени.
През годните съм подкрепяла фондацията основно чрез дарения – СМС, по банков път и т.н. Те приемат с отворени обятия и различни неща от първа нужда – памперси, млека, продукти.
Имат различни благотворителни акции, както и най-важното – система от доброволци. В къщите, както и на повечето подобни места, персоналът често не смогва. Всъщност това не е персонал… Това е едно семейство и го заявявам съвсем искрено – семейство, което просто се грижи не за 2-3, а за цели 7-8 деца и го прави с любов и подкрепа.
Как това може да се подкрепи със съдействието на децата ни?
Много родители избягват темата за изоставените или отнети от семейства в риск деца. Но това е реалност, в която живеем. Много често нашите собствени деца, живеейки в свят като днешния, приемат всичко наготово и тук не говоря само за материалните неща. Напротив – приемат връзките с хората, чувствата, за константа. Да се сблъскат с един такъв свят, който всъщност е реалността (дори само да им разкажете, че има такива места) и да осъзнаят, че дори само с топла прегръдка, прочетена книжка, топъл кекс за закуска, можеш да направиш някой безкрайно щастлив – това им отваря съвсем нови светове.

3. Операция плюшено мече
Това е една от първите инициативи, която подкрепих преди години и до ден днешен продължавам всяка година. Няколко пъти успях да организирам колеги от офиса да участват и беше прекрасно – още един повод за социализация. Събирахме се, обсъждахме, всеки въвлече семейството си, помогнахме си с организацията около опаковането, надписването на картички, изпращането. Беше много вълнуващо!
Операция плюшено мече е най-мащабната коледна кампания за сбъдване на мечти – не само на деца, но и на възрастни в цяла България.
На сайта има списък, разделен по региони и градове, на който може да се види конкретно къде, кой и от какво има нужда. Имало е години, в които не съм имала възможност да купувам големи подаръци, макар че повечето хора си поръчват тривиални за повечето от нас неща – нови маратонки, спортен комплект, козметичен несесер… В такива случаи съм се включвала към опцията за подарък на неща от първа необходимост – четки за зъби, козметика, прах за пране, трайни хранителни продукти.
Говорейки за хранителни продукти – в повечето супермаркети редовно има инициатива за събиране на неща като варива, брашно, консерви след касите. Това също е добра опция да помогнем с мъничко.
По темата за децата – тук е лесно. Понеже участвам в тази инициатива с Вики, редовно се е случвало с нея да обикаляме и да подготвяме подаръците. Отговаряла съм на въпроси от рода на: „Ама как така зимни ботуши за Коледен подарък?“…. Но – реалност… Важното в случая е, че това е не просто сблъсък със суровия свят. Това е и директна възможност да направиш нещо, за да промениш към по-добро живота на някой, който дори не познаваш. Променяш цяла система от връзки!

4. Напиши писмо на баба и дядо за Коледа

Това е една инициатива, която през последните години срещам от различни организатори, но ние подкрепяме само една от тях (по симпатии, иначе и другите са чудесни). Идеята е чрез писма и картички, написани от деца и възрастни, да се зарадват възрастни хора в домове в страната. Първият път написах доста подробно писмо, в което разказвах за себе си, история, за моята баба…. Не знаеш до кого пишеш. Когато изпратиш писмата, момичетата (коледните джуджета) ги разпределят и изпращат до своите помощници в различни градове. За поредна година успях, с помощта на класната на Вики, да организирам целия й клас в това начинание и в момента до себе си имам цяла купчина картички, написани от второкласници и изрисувани с толкова много любов, че ми се насълзяват очите само докато ви го пиша.
Тази година много ме зарадваха, защото още преди да подсетя госпожата, те бяха готови.

5. Социалната кухня

Има няколко опции тук. Едната е да се включите като доброволци към някоя от районните кухни на социалния патронаж. Редовно търсят хора, които да помагат с доставките на топла храна до дома на човек в нужда.
Другата опция е да потърсите място в района си, което се нуждае от още една ръка в приготвянето на храна – на много места в много градове има организации (обикновено свързани с църковни храмове и читалища), които готвят храна и я предоставят на социално слаби, пенсионери и бедни хора. Набелязала съм от доста години една от инициативите, но поради липса на време (готвенията обикновено са през уикенда, преди обяд) основното, което съм правила там е да помагам с парични дарения и няколко пъти носихме буркани и каквото споделят в мрежата, че им е нужно.

6.Капачки за бъдеще

Надявам се тук да са излишни обясненията какво представлява тази организация…. Поклон през Лазар Радков и съмишлениците му за това, което правят. Успяват да обединят целия народ над една кауза. Изказвам огромната си благодарност към тях и към всеки един човек, който ги подкрепя – една капачка пусната на правилното място е стъпка напред към по-добър свят. Вкъщи събираме капачките и използваме междинните пунктове из града, за да ги носим периодично. Не се ядосвам, че закупуването на кувиози и детски линейки е работа на държавата и тя, очевидно, не я върши качествено. Това са неща, които са извън моя контрол. Но в моите ръце е да използвам отпадъка си, за да помогна на нуждаещите се – каквито са много семейства в нашата страна. Толкова много животи са спасени, откакто „Капачки за бъдеще“ съществува.
 

7.Работилница „Бисквитките“

Това е най-новото в доброволческото ни портфолио и си казвам „По-добре късно, отколкото никога“, замисляйки се как не сме ги открили по-рано…
Работилница „Бисквитките“ е социално предприятие, в което са ангажирани младежи с увреждания – към момента осем на брой. Част от сдружение „Бъдеще за децата“, предприятието дава възможност на младежите да развиват своите възможности и да намерят своята трудова реализация в малка работилничка за бисквитки. В нея те, заедно с професионален сладкар, приготвят вкусотии. Може да се поръча еднократно, има много опции на сайта им. Ние лично сме се абонирали месечно – всеки месец за малко повече от 20лв получаваме кутия с най-различни бисквитки и винаги слагат изненада. Този месец имаше етикети за подправки в кутията.

8.Фондация „Нашите недоносени деца“
Подкрепяме дейността на фондацията чрез някой и друг СМС годишно. За щастие не съм родител на такива деца, но много добре разбирам болката и трудностите, през които семействата минават… Познавам родители на недоносени деца и съпреживявам усещанията им. Изключително щастлива съм, че има все повече специалисти, които се борят с този проблем, тъй като едно на всеки 12 деца в България се ражда недоносено.


„Ефектът на пеперудата“

В торията на хаоса „Ефектът на пеперудата“ представлява зависимост от началните условия, където една съвсем малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в последващи състояния.
Макар и да изглежда нещо езотерично и напълно абсурдно, ефектът се проявява при много прости системи. Една топка, например, поставена на върха на даден хълм, може да тръгне в няколко различни посоки, изцяло зависими от леки различия в началната позиция. 

Името на ефекта е дадено от Едуард Лоренц – американски математик и метеоролог, и произлиза от метафоричен пример за това как размахването на крилата на пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо.

Концепцията станала известна по-късно като „Ефектът на пеперудата“ е разработена от него, но той не възнамерявал да бъде приложена по всеизвестния днес начин. Всъщност той искал да илюстрира своя идея за сложните динамични системи, обяснявайки как малките промени и действия могат да доведат до непредвидими резултати.

През 1963 г. Лоренц публикува теоретично проучване на този ефект в базовата си книга „Детерминиран непериодичен поток”. Той заявява: „Един метеоролог отбеляза, че ако теорията е вярна, един размах на крилата на чайка би бил достатъчен, за да промени развоя на метеорологичната обстановка завинаги. Спорът все още не е приключил, но изглежда, че най-новите доказателства са в полза на чайките.”

Прозрението на Лоренц поставя под въпрос закони, въведени още през 1687г. от сър Исак Нютон, които предполагат, че природата е вероятностна механична система – „Вселена на часовника“. Оспорва и теорията, че непредстазуемостта няма място във Вселената (знаейки всички физични закони на природата, ще познаваме бъдещето също толкова добре, колкото и миналото).

Лоренц, чрез един личен опит с компютърни модели, открива, че дори най-слабото закръгляне на изходните данни води до голяма разлика в крайния резултат. Той забелязва, че взаимозависимите причинно-следствени връзки на природата са твърде сложни за разрешаване и всички тези опити се отразяват на работата му. Стига до невероятни резултати в своите мтеорологични модели и започва да използва набори от леко различаващи се начални условия за провеждането на паралелни метеорологични симулации. Този метод се използва и до днес за създаването на ежедневните прогнози за времето, а идеята на Лоренц става известна като „Теория на хаоса“, който се прилага в математиката и в други точни и социални науки.

Ефектът на пеперудата в ежедневието са всички онези малки действия, които изглеждат незначителни, но водят до промяна около нас. От събиране на капачки, до подкрепа чрез дарения, самата мисъл как да се отнасяме към другите води до промяна. Ако кажеш нещо изненадващо мило на приятел или съсед, това може да промени целия му ден. Въпросът е не как, а кога. Отговорът – СЕГА!