Любовта е движеща сила. Любовта е целта на живота на повечето хора. Любовта е почти всичко, около което се върти нашето съществуване. Любовта във всичките и измерения.​

На повърхността изглежда като най-висшата цел, която можем да постигнем.
Но какво, всъщност, е тя?
Любовта, мислим си ние, е да намериш човек, който да споделя живота, идеите, целите си с теб. Да мислите еднакво, да споделяте чувства, да се разбирате без конфликти. Това е илюзията, която се крие зад търсенето на сродна душа, в което ние просто търсим някого, в когото да се огледаме.
Това е причината, поради която цялото човечество се върти около този идеал – себепознанието. Та ние просто търсим някой, чрез който да прозрем истината за себе си!

За какво служи двойката? 
Има части от нас, които и да искаме, няма как да видим. Както човек не може да наблюдава собственото си лице, така не може да прозре и какъв е всъщност, докато е абсолютно сам. За това на помощ идват взаимоотношенията. Единственото огледало, което може да ни помогне да се видим отстрани, са очите на другия. Точността на отражението зависи от много неща – от разстоянието, от качеството на стъклото. Както четох наскоро в една прекрасна книга – “Най-доброто, най-точното и жестоко огледало са отношенията с партньора: това е единствената връзка, в която, отразени отблизо, се виждат моите най-лоши и най-добри черти”
Търсейки любовта, ние всъщност търсим себе си. Това е прекрасно, стига да го осъзнаем.
Така пътят ни ще бъде много по-лек и интересен. Трябва само да спазваме някои основни правила:
– да познаваме чувствата си и потребностите си и да можем открито да говорим за тях (за да не заблуждаваме другия, докато едновременно с това изискваме от него да ни разбира); 
-да осъзнаем, че обвинявайки партньора си, ние обвиняваме себе си;
-да използваме конфликтите като повод, който (макар чрез сътресение) ни открива нови светове;
-кризите във връзката са повод не да обвиним другия, а да се обърнем към себе си; защото можем да променим само себе си и своите усещания и виждане за проблема;

– най-важното: да се научим да разбираме езика на любовта на другия.


Защото хората в двойката общуват на различни любовни езици. Това е като да се опитате да се оправите във Франция, без да знаете френски… Ще схванете някои неща, ще си купите нещо от супермаркета, но ако се загубите ще ви е изключително трудно да се намерите отново. Не е нужно да знаете езика в дълбочина – просто да разбирате основни фрази, за да може да се ориентирате донякъде. Така е и с хората – за едни любовта се изразява в непрекъснати целувки, прегръдки, романтика. За други това е чисто и просто стремежът да защитиш другия. Много двойки страдат цял живот, защото “той не ме разбира”, или “тя не ме обича”, а всъщност те просто не се оглеждат редовно един в друг и не учат нови езици….

Някои хора, в стремежа си да открият “истинската любов”, цял живот я търсят в другия…. Самозалъгват се с очаквания, че някакъв си чужд човек ще запълни дупката в тях. Ще ги обича, когато те не се обичат. Ще ги уважава, когато те не се уважават. Ще им прощава, когато те не си прощават. 
Това води след себе си хиляди разочарования… едно след друго. Щастието и любовта започват с обичта към себе си. Не малко древни философи твърдят, че човек привлича това, което носи в себе си. А как да привлечем любов, като не й позволяваме да се настани в душата ни?


Винаги, когато видите нещо у другия, което не ви харесва, сетете се, че сте пред огледалото и осъзнайте, че това, което не ви понася в човека отсреща, е същото, което не ви харесва у вас самите. Действайте!